Лев Карадимчев – Уикипедия

Лев Карадимчев
български просветен деец
Роден
Лев Константинов Карадимчев
Починал
не по-рано от 1963 г.

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Софийски университет
Семейство
Братя/сестриДимитър Карадимчев
Ахил Карадимчев
Други родниниКлимент Карадимчев (племенник)

Лев Константинов (Костадинов) Карадимчев е български просветен деец, общественик и деец на македонската имиграция в България.

Лев Карадимчев е роден на 1 март 1873 година в Охрид, тогава в Османската империя,[1] в семейството на Костадин Карадимчев и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града.[2] През 1892 година завършва четвъртия випуск на педагогическото отделение на Солунската българска мъжка гимназия.[1] Българската екзархия го назначава в август 1892 година в град Кичево, където преподава заедно с Мария Николова от Кичево, Донка Чешмеджиева от Прилеп и Иван Нелчинов от Охрид.[3] Карадимчев преподава в І отделение и в I клас.[4] Преподава и в родния си Охрид.[5]

Емигрира в Свободна България, където става активист на македонските имигрантски организации. През май – юни 1901 година участва в подновяването на дейността на Охридското благотворително братство в София[6] и на 2 февруари 1902 година, когато окончателно се основава Охридската дружба, е избран за секретар-деловодител.[7] Участва в подпомагането на четите на Александър Протогеров и Никола Герасимов през август 1902 година.[8] Същата година завършва философия и педагогия в Софийския университет.[9]

Според Петър Карчев на около 90 години още е жив.[5]

 
 
 
 
Димитър Карадимчев
 
Арса Танчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин Карадимчев
(1831 — 1888)
 
Теофана Узунова
(1839 — 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Карадимчев
(1860 — 1940)
 
Ахил Карадимчев
(1869 — 1950)
 
Лев Карадимчев
(1873 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Климент Карадимчев
(1898 — 1990)
 
Васил Карадимчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Карадимчев
(1933 — 2014)
 
 
 
 
 
  1. а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
  2. Векове, том 5, София, Наука и изкуство, 1976, стр. 182.
  3. Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 127.
  4. Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 128.
  5. а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 473 – 474.
  6. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 97 – 98.
  7. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 119.
  8. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 165.
  9. Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929