Лурестан – Уикипедия

Лурестан استان لرستان
Местоположение в Иран
Страна	Иран
Административен център	Хорамабад
Площ	28 294 km²
Население	1 760 649 души (2016) 62,2 души/km²
Шахрестани	11
Часова зона	UTC+03:30
Лурестан в Общомедия

Лурестан или Лорестан (на персийски: لرستان) е един от 31 остана на Иран. Разположен е в западен Иран, включен е в административния Регион 4. Заема площ около 28 000 km²^[1] и е с население над 1 700 000 души. Административен център е град Хорамабад.

В древността територията на днешния остан Лурестан е част от Еламитското царство. В течение на вековете тя се заселва от мидийци, персийци и други ирански племена. Кимерийците и скитите управляват региона от около 700 до 625 г. пр.н.е., мидийците идват на власт през 620 г. пр.н.е. Земите стават известни като Лорестан (Лурестан), когато тук трайно се настаняват лурите. При Кир Велики територията е включена в империята на Ахеменидите, след което последователно става част на Селевкидската, Партската и Сасанидската държави. Арабското нахлуване през 7-и век в Персия засяга и Лорестан. В началото на 9-и век, след многобройни бунтове срещу арабите, вождовете на местни лурски племена възстановяват своя контрол над земите си. През 10-и век историческият регион Лорестан се състои от две части: северната Лор-е Кучек (Малък Лорестан) и южната Лор-е Бозорг (Голям Лорестан). Съвременните ирански остани Лурестан и Илам се намират на територията на Лор-е Кучек. Лор-е Кучек е управляван от атабегите на династията Хоршиди от 12-и до края на 16-ти век, когато Сефевидския шах Абас I Велики предава територията на представителя на друга местна династия и го наделява с титлата „валия“.

В края на 19-и век властта в Иран се поема от Каджарите. За да се ограничи политическо влияние на лурската династия, те разделят Лор-е Кучек на две части, една от които става територия на днешния остан Лурестан.^[2][3][4]

Остан Лурестан граничи на север с останите Маркази и Хамадан, на изток с Исфахан, на юг с Хузестан, на запад с останите Керманшах и Илам.

Територията на остана е покрита с планините на пресичащата го от северозапад на югоизток верига Загрос. Най-високата точка на остана е върхът Ощоран със своите 4150 m, най-ниската, около 500 m н.в., се намира в южните му покрайнини.

Климатът на остана е с ясно изразени 4 сезона, определя се от топографските особености на неговите области и се дели на три вида. Високопланинските шахрестани Боруджерд, Доруд, Азна, Делфан и Селселе са със студени и снежни зими и умерени лета. Централният шахрестан Хорамабад, който като цяло е на по-ниско надморско равнище, е с мека зима и топло лято. Тук валежите през зимата и пролетта са предимно от дъжд. Южните и югозападните шахрестани са с горещо лято и топли зими.

Средногодишните валежи са между 550 и 600 mm. Регистрираните максимална и минимална температура са съответно 47°С и -35°С.

Средната дневна температура през зимата е под 10°С, средната дневна температура през лятото е между 20°С и 30°С.^[5][6]

Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Остан Лурестан има 11 шахрестана. Данните за населението на шахрестаните са от националното преброяване през 2016 г.^[7]

Карта на остан	Шахрестан	Население	Административен център
	Азна	74 936	Азна
	Алигодарз	137 534	Алигодарз
	Боруджерд	326452	Боруджерд
	Полдохтар	73 744	Полдохтар
	Хорамабад	506 471	Хорамабад
	Делфан	143973	Нурабад
	Доуре	41 756	Сараб-е Доуре
	Доруд	174 508	Доруд
	Ромешкан	39 058	Чагабол
	Селселе	75 559	Алещар
	Кухдащ	166 658	Кухдащ

Съгласно националното преброяване през 2016 г. населението на остан Лурестан е 1 760 649 души, от тях близо 64% живеят в градовете. 83% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).^[8][9]

Етническото мнозинство са лури, малцинствените групи са персийци, кюрди и араби. Основната религия е шиитски ислям.

Икономиката на остана е свързана основно със селското стопанство. Произвеждат се зърнени и бобови култури, захарно цвекло. Животновъдството е поминък на голяма част от населението в планинските район, отглежда се дребен рогат добитък и домашни птици, упражнява се пчеларство. Индустриалното развитие се реализира чрез разкриване на строителни, металургически, хранително-вкусови, шивашки, химически предприятия. В остана има находища на разнообразни материали за строителство, добива се цинк и олово.^[10]

На територията на остана е създадена специална икономическа зона. В град Боруджерд се намира автомобилен завод „Загрос ходро“.^[11][12]

Остан Лурестан разполага с 19 научни и образователни организации. Освен филиалите на Свободен ислямски университет тук се намират:^[13]

• Университет Лорестан в Хорамабад;
• Медицински университет Лорестан в Хорамабад;
• Университет Аятола Боруджерди в Боруджерд.

На територията на остан Лурестан има древни исторически обекти и природни забележителности. Едни от популярните са:

• Крепост Фалак ол-Афлак от епохата на Сасанидите, гр. Хорамабад
• Мост Шапури от епохата на Сасанидите, шахрестан Хорамабад
• Джамия Джоме от 9-и век, гр. Боруджерд
• Замък Баджул от времето на династия Зенди, шахрестан Алигодарз
• Мост Чалан-Чулан от епохата на Сефевидите, шахрестан Доруд
• Водопад Бише, шахрестан Хорамабад
• Каньон Ширз, шахрестан Кухдащ

• 
  Крепостта Фалак ол-Афлак
• 
  Водопадът Бише
• 
  Каньонът Ширз