МТ-ЛБ – Уикипедия
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
МТ-ЛБ | |
Американски морски пехотинци се возят на МТ-ЛБ по време на тренировки. | |
Тактико-технически данни | |
---|---|
Националност | СССР |
Тип | бронетранспортьор |
На въоръжение | 1964 - до днес |
Габаритни характеристики | |
Тегло | 11.900 t |
Дължина | 6,45 m |
Ширина | 2,86 m |
Височина | 1,865 m |
Броня и въоръжение | |
Броня (челна) | 14 mm (максимално) |
Основно въоръжение | 7,62 mm картечница ПК 2500 патрона |
Технически данни | |
Силова установка | 8 цилиндров дизелов двигател |
Макс. скорост | 62 km/h (по шосе) |
Запас от ход | 500 km (по шосе) |
Екипаж | 2 (+ 11 пасажери) |
МТ-ЛБ в Общомедия |
МТ-ЛБ (на руски: „многоцелевой тягач лёгкий бронированный; букв. – многоцелеви транспортьор – лек брониран) е съветски верижен бронетранспортьор. Основното му предназначение е теглене на артилерийски оръдия, превозване на жива сила и монтаж на специално въоръжение. За заснежени и заблатени местности е създаден високопроходимият вариант МТ-ЛБв, който се отличава с по-широка гъсенична верига (ширината на трака е увеличена до 570 mm).
На базата на МТ-ЛБу е създадено шаси за самоходната артилерийска установка 2С1 Гвоздика и др.
МТ-ЛБ е на въоръжение от 1964 г.
Варианти
[редактиране | редактиране на кода]Съветски варианти
[редактиране | редактиране на кода]- МТ-ЛБ
- МТ-ЛБ
- МТ-ЛБВ – (вариант с повишена проходимост) чрез уширената верига натискът върху повърхността е намален до 0,27 килограма на квадратен сантиметър
- МТ-ЛБу – удължена версия, шасито има по 7 ролки от всяка стана
- МТП-ЛБ – ремонтна машина, без купол.
- ТТ-ЛБ M1975
- МТ-ЛБус
- МТ-ЛБТ – артилерийски влекач.
- МТ-ЛБ Санитар – оборудван като линейка.
- МТ-ЛБ – инженерна машина
- 9A34/9A35 – Стрела-10 противовъздушна установка, на базата на МТ-ЛБ.
- 2С1 Гвоздика – самоходна гаубица 122 mm.
- МТ-ЛБ
Български варианти
[редактиране | редактиране на кода]- МТ-ЛБ АТ-И – верижна минираща машина
- МТ-ЛБ МРХР – машина за радиационно и химическо разузнаване
- MT-LB SE – бронирана медицинска машина
- МТ-ЛБ ТМХ – самоходен миномет с 82-мм миномет М-37М
- МТ-ЛБ ВМ – снегоблатноходен вариант[1]
- БМП-23 – бойна машина на пехотата, вооръжена с 23-мм автоматично оръдие 2А14 и ПТРК 9К11 „Малютка“. В конструкцията на ходовата част се използват елементи от МТ-ЛБ и 122-мм самоходна гаубица 2С1 „Гвоздика“
- БМП-30 – бойна машина на пехотата с купол, директно взет от БМП-2
- БРМ „Сова“ – бойна разузнавателна машина. Има следните три варианта:
- „Сова-1“ – с радиостанция Р-130М и телескопична мачта
- „Сова-2“ – с радиостанция Р-143
- „Сова-3“ – с РЛС за наземно разузнаване 1РЛ133 към переносима станция за наблюдение и разузнаване ПСНР-5 „Кредо“
- КЩМ-Р-81 „Делфин“ – командно-щабна машина
- Р-80 – станция за артилерийско разузнаване
Произвеждани са в „Бета“ АД, Червен бряг, бивше държавно предприятие от военнопромишления комплекс на България, което произвежда варианти на МТ-ЛБ до 1995 година.[1] До преименуването си през 1991 г. заводът се е наричал МК „9-и май“ – Червен бряг,[2] а 1999 г. предприятието е приватизирано чрез покупка от работническо-мениджърско дружество (РМД) с финансиране от австрийската компания Палфингер Продукционтехник.[3]
Към 2012 г. производството и обновяването на машините се извършва от държавното предприятие ТЕРЕМ - Хан Крум.[4][5]
Оператори
[редактиране | редактиране на кода]- Армения – 75
- Азербайджан – 196
- Бангладеш – 24 от Ирак
- Беларус – 66
- България – 600
- Чехия – 10 МТ-ЛБ Стрела-10
- Финландия – 98
- Унгария – 330
- Ирак – 61
- Казахстан – 200
- Литва – 10
- Северна Македония – 10 През 2001 г. България дарява на Македония още 12 броя МТЛБ У, с прибори за нощно виждане и също 9 боекомплекта Стрела-10М
- Молдова – 62
- Нигер – 67
- Полша – 352
- Русия – 4800
- Сърбия – 50
- Швеция – 460 българско производство, купени от ГДР през 1993. Обозначени като Pbv 401.
- Украйна – 2090
- Сърбия – МТ-ЛБу и 13 Стрела-10
Бивши оператори
[редактиране | редактиране на кода]- ГДР – 721 МТ-ЛБ българско производство, 32 СНАР-10 и 36 Стрела-10М. Предадени на обединена Германия, която дава повечето за скрап, а останалото продава на Швеция.
- СССР
- СФР Югославия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Александрова, Галина. Министерството на промишлеността търси решение за лошите кредити на военните заводи // Капитал. Икономедия, 24 април 1995. Посетен на 2.4.2022.
- ↑ Петров, Генерал-майор (рез.) Петър Петров. Бойната техника, произведена в комбината „Девети май”, Червен бряг, още е на въоръжение в армията // Отбрана.com. 09.05.2016. Посетен на 2.4.2022.
- ↑ Фантомът от Бета - Червен бряг // в-к Банкеръ. 28 май 2005. Посетен на 2.4.2022.
- ↑ Борисов продава патрони за Китай и МТЛБ за Ирак // в-к Сега. 30 Май 2012. Посетен на 2.4.2022.[неработеща препратка]
- ↑ Модернизиран МТЛБ ще тестват в Ирак // в-к 24 часа. 05.06.2012. Посетен на 2.4.2022.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Huta Stalowa Wola – producer of MT-LB Архив на оригинала от 2007-05-20 в Wayback Machine.
- Russia upgrades firepower for MT-LB Jane’s, 26 септември 2006
- www.fas.org
- www.inetres.com
|