Магнитен векторен потенциал – Уикипедия

Магнитният векторен потенциал на електромагнитното поле ${\displaystyle \mathbf {A} }$ (векторен потенциал, магнитен потенциал) в електродинамиката е вектор, чиято ротация е равна на магнитната индукция ${\displaystyle \mathbf {B} }$:

${\displaystyle \mathbf {B} =\operatorname {rot} \mathbf {A} =\nabla \times \mathbf {A} .}$

Среща се и определението му чрез напрегнатостта на магнитното поле ${\displaystyle \mathbf {H} }$

Серия статии на тема
Класическа електродинамика
Електричество Магнетизъм Електромагнетизъм
Електростатика Закон на Кулон Теорема на Гаус Електрически дипол Електрически заряд Интензитет на електрическото поле Електрично поле Електричен потенциал Електрет
Магнитостатика Магнит Магнитно поле Дипол Магнитен поток Магнитна индукция Интензитет на магнитното поле Магнитна проницаемост Магнитна възприемчивост Магнитен момент Намагнитване Феромагнетизъм Диамагнетизъм Парамагнетизъм Суперпарамагнетизъм Антиферомагнетизъм Феримагнетизъм Магнитна левитация Закон на Био-Савар Закон на Ампер
Електродинамика Електромагнитно поле Електромагнитна индукция Електромагнитно излъчване Дипол Сила на Лоренц Уравнения на Максуел Електромагнитен 4-потенциал Електричен потенциал Магнитен векторен потенциал Вълново уравнение Закъсняващ потенциал Оператор на Д'Аламбер Електрически диполен момент Електромагнит Ефект на Майснер
Електрическа верига Електрически ток Електрическо напрежение Волт-амперна характеристика Електрическо съпротивление Индуктивност Електрически капацитет Електрическа проводимост Електрически импеданс Закон на Ом Закони на Кирхоф Закон на Джаул-Ленц
Известни учени Хенри Кавендиш Майкъл Фарадей Андре-Мари Ампер Густав Кирхоф Джеймс Кларк Максуел Хайнрих Херц Алберт Абрахам Майкелсън Робърт Миликан Георг Ом Луи Неел
п б р

${\displaystyle \mathbf {H} =\operatorname {rot} \mathbf {A} =\nabla \times \mathbf {A} .}$

с точност до коефициента магнитна проницаемост ${\displaystyle \mathbf {\mu } }$, отчитайки, че ${\displaystyle \mathbf {B} =\mathbf {\mu } \mathbf {H} }$.

Измерва се в Тесла по метър или волт по секунда на метър ${\displaystyle [A]=\mathrm {T\cdot m} =\mathrm {\frac {V\,s}{m}} }$ в системата СИ (SI) или в Гаус по сантиметър ${\displaystyle [A]=\mathrm {G\cdot cm} }$ в системата СГС.

Векторният потенциал ${\displaystyle \mathbf {A} }$ е пространствената компонента на 4-вектора на електромагнитния потенциал.

Обикновено се смята, че векторният потенциал е величина, която няма пряк физически смисъл и е въведена само за удобство на изчисленията. Въпреки това е било възможно да се направят експерименти, които показват, че векторният потенциал е достъпен за директно измерване. Точно както електростатичният потенциал е свързан с понятието за енергия, векторният потенциал е тясно свързан с понятието за импулс.

Един от начините да се запишат уравненията на Максуел е да се формулират по отношение на векторния и скаларния потенциали. В този случай уравнението ${\displaystyle \operatorname {div} \mathbf {B} =0}$ се изпълнява автоматично.

Заместването на израза ${\displaystyle \mathbf {B} =\operatorname {rot} \mathbf {A} }$ във второто уравнение на Максуел

${\displaystyle \operatorname {rot} \mathbf {E} =-{\frac {\partial \mathbf {B} }{\partial t}}}$

води до уравнението

${\displaystyle \operatorname {rot} \left(\mathbf {E} +{\frac {\partial \mathbf {A} }{\partial t}}\right)=0,}$

според което точно както в електростатиката се въвежда скаларен eлектричен потенциал ${\displaystyle \varphi }$ (означаван още с ${\displaystyle V_{e}}$ или ${\displaystyle C}$). Сега обаче и скаларният, и векторният потенциал допринасят за напрегнатостта на електричното поле ${\displaystyle \mathbf {E} }$:

${\displaystyle \mathbf {E} =-\operatorname {grad} \;\varphi -{\frac {\partial \mathbf {A} }{\partial t}}.}$

Ако в първото уравнение на Максуел

${\displaystyle \operatorname {rot} \mathbf {H} =\mathbf {J} _{np}+{\frac {\partial \mathbf {D} }{\partial t}}}$ се замести ${\displaystyle \mathbf {H} }$ от основното определение за векторния потенциал

${\displaystyle \mathbf {H} ={\frac {\mathbf {B} }{\mu }}={\frac {\operatorname {rot} \mathbf {A} }{\mu }}}$ и ${\displaystyle \mathbf {D} =\varepsilon \mathbf {E} =\varepsilon \left(-\operatorname {grad} \;\varphi -{\frac {\partial \mathbf {A} }{\partial t}}\right)}$,

то добива вида:

${\displaystyle \operatorname {rot} \;\operatorname {rot} \mathbf {A} =\mu \mathbf {J} _{np}+\varepsilon \mu {\frac {\partial }{\partial t}}\left(-\operatorname {grad} \;\varphi -{\frac {\partial \mathbf {A} }{\partial t}}\right).}$

Използвайки равенството ${\displaystyle \operatorname {rot} \;\operatorname {rot} \mathbf {A} =\operatorname {grad} \;\operatorname {div} \mathbf {A} -\nabla ^{2}\mathbf {A} }$, уравненията за векторния и скаларния потенциал могат да бъдат записани като

${\displaystyle \nabla \mathbf {A} -\operatorname {grad} \left(\operatorname {div} \mathbf {A} +{\frac {1}{c^{2}}}{\frac {\partial \varphi }{\partial t}}\right)-{\frac {1}{c^{2}}}{\frac {\partial ^{2}\mathbf {A} }{\partial t^{2}}}=-\mu _{0}\mathbf {J} _{np},}$

${\displaystyle \nabla \varphi +{\frac {\partial }{\partial t}}\operatorname {div} \mathbf {A} =-{\frac {\rho }{\varepsilon }},}$

където ${\displaystyle c}$ е скоростта на светлината във вакуум.

В съответствие с теоремата на Стокс, магнитният поток ${\displaystyle \Phi }$ през контура ${\displaystyle L}$, заграждащ площ ${\displaystyle S}$, може лесно да бъде изразен чрез на циркулацията на векторния потенциал ${\displaystyle \mathbf {A} }$ по този контур:

${\displaystyle \Phi =\oint \limits _{L}\mathbf {A} \cdot \mathbf {dl} =\iint _{S}\nabla \times \mathbf {A} \,\cdot \,d\mathbf {S} .}$

Лесно е да се провери, че преобразованията

${\displaystyle \mathbf {A} \rightarrow \mathbf {A} +\nabla \psi ,}$

${\displaystyle \varphi \rightarrow \varphi -{\frac {\partial \psi }{\partial t}},}$

където ${\displaystyle \psi }$ е произволна скаларна функция от координати и време, не променят уравненията на Максуел (калибровната инвариантност, според теоремата на Ньотер, съответства на закона за запазване на електрическия заряд). За удобство при решаването на тези уравнения се налага допълнително изкуствено условие, наречено калибровка на потенциала. При решаване на различен клас задачи една или друга калибровка е по-удобна. Широко използвани са две – калибровката на Кулон и калибровката на Лоренц. Съществуват още калибровка на Лондоните и калибровка Ф=0.

Калибровка на Кулон се нарича изразът:

${\displaystyle \operatorname {div} \mathbf {A} =0.}$

Това калибриране е удобно за разглеждане на магнитостатични проблеми (с токове, постоянни във времето).

Калибровката на Лоренц е условието, че 4-дивергенцията на потенциала е равна на нула (в СИ):

${\displaystyle \nabla _{\mu }A_{\mu }=\operatorname {div} \mathbf {A} +{\frac {1}{c}}{\frac {\partial \varphi }{\partial t}}=0.}$

В този случай уравненията се пренаписват чрез оператора на Д'Аламбер:

${\displaystyle \square \mathbf {A} \equiv \Delta \mathbf {A} -{\frac {1}{c^{2}}}{\frac {\partial ^{2}\mathbf {A} }{\partial t^{2}}}=-\mu _{0}\mathbf {J} _{np},}$

${\displaystyle \square \varphi \equiv \Delta \varphi -{\frac {1}{c^{2}}}{\frac {\partial ^{2}\varphi }{\partial t^{2}}}=-{\frac {\rho }{\varepsilon }}.}$

Уравненията, написани в тази форма, са по-удобни за използване при решаване на нестационарни задачи.

Вижте Фейнман ^[1] за изобразяването на полето А около дълъг тънък соленоид. От $${\displaystyle \nabla \times \mathbf {B} =\mu _{0}\mathbf {J} }$$ приемайки квазистатични условия, т.е. $${\displaystyle {\frac {\partial E}{\partial t}}\to 0\,\quad \nabla \times \mathbf {A} =\mathbf {B} \,,}$$ линиите и контурите на A се отнасят към B, както линиите и контурите на B се отнасят към J. По този начин изображението на полето A около контур на потока B (както би се получило в тороидален индуктор) е качествено същото като полето B около токова верига.

Фигурата вдясно е художeствено изображение на полето А. По-дебелите линии показват пътища с по-висок среден интензитет (по-късите пътища имат по-висок интензитет, така че интегралът на пътя е същият). Линиите са начертани, за да придадат естетически общ вид на А-полето.

Чертежът приема, че ∇ ⋅ A = 0, вярно при едно от следните предположения:

• приема се калибровката на Кулон;
• приема се калибровката на Лоренц и няма заряди – обемната им плътност ${\displaystyle \rho =0}$;
• приема се калибровката на Лоренц и нулева честота;
• приема се калибровката на Лоренц и различна от нула, но достатъчно ниска честота, предполага се за да се пренебрегне ${\textstyle {\frac {1}{c}}{\frac {\partial \varphi }{\partial t}}}$.

• Електромагнитен 4-потенциал
• Електричен потенциал
• Закъсняващ потенциал
• Вълново уравнение