French
DeutschМихаил Коласийски – Уикипедия
| Михаил Коласийски | |
| духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1699 г. |
Михаил Коласийски е сръбски духовник от български произход[1] от XVII век, епископ на Коласийската епархия на Печката патриаршия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Коласийски се споменава в няколко документа от средата на XVII век. Той е от стар княжески род, син на кратовския княз свещеник Никола Бойчик. Младият Михаил е изпратен като послушник при печкия патриарх Паисий Яневац (1614 - 1647), при когото служи 15 години[2] като архидякон. След смъртта на Паисий, неговият приемник патриарх Гаврил I (1648 - 1655) назначава Михаил за митрополит на Кюстендил, наричан и с древното име Коласия.[3] Поради преследванията на турците, които търсели богатствата на бившия сръбски патриарх, Михаил е принуден да избяга в Света гора и да откупи и брат си Вениамин Николаев, който е заловен и мъчен от турците.
На 21 ноември 1651 г. митрополит Михаил Коласийски пристига в руската столица Москва и се среща с руския цар Алексей Михайлович Романов (1645-1676) с молба да бъде дадена служба на брат му, както и да бъде предоставен транспорт за пренос на книги и църковна утвар. Молбата му е удовлетворена.
През 1652 г. върху един ръкописен „Пролог“ (славяно-руски църковен сборник, известен още като Синаксар или Синаксарий), подарен на руския владетел, Михаил се подписва в посвещението като Михаил Коласийски, наричан и Бански, Радомирски, Сирищнически, Кратовски, Палански, Щипски и Радовишки, което отразява всички области в обхвата на Кюстендилската митрополия.[4] В границите на Коласийската (Банската) епископия са влизали, освен Кюстендил, още и Радомир, Сирищник (голямо село в Радомирско, пазарен център и седалище на кадия през XVII в.), Кратово, Крива паланка, Щип и Радовиш.
Запазено е писмо адресирано до Михаил, митрополит Кратовски писано от Света гора в 1653 г. От 1653 г. има и запис върху един псалтир в Призрен с текст Михаил митрополит Бански, глаголемя Коласия.
През 1654 г. от Москва се завръща михаиловият архимандрит Дионисий, който донася в Печката патриаршия руски псалтир със следната забележка: Милости божия Михаил митрополит Бански, назоваван Коласийски, Кратовски и Щипски, този свят и божествен псалтир изпратих в сръбската патриаршия, назовавана Печка.
През същата 1654 г. Михаил тръгва на поклонение в Йерусалим, минава през Влашко, сръбските земи и през Света гора, където престоява 2 години и едва на третата година посещава светите места.
На 11 декември 1657 г. Михаил се завръща в Москва. В руската столица митрополитът остава до 1660 г., когато отново моли руския цар да вземе под своя закрила Лесновския манастир. В отговор царят издава заповед, че на всеки шест години могат да идват от Лесновския манастир в Москва за милостиня и помощ по трима-четирима братя и техните прислужници.
След завръщането си от Русия Михаил Коласийски живее в близкия до Кратово Лесновски манастир, където установява своето седалище и продължава да изпълнява епископската си длъжност. Това е видно от две забележки в стари църковни книги от 1659 и 1660 г.[5][6][7]
Смята се, че Михаил Коласийски умира около 1666 г. в Хилендарския манастир.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.261
- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.261
- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.261
- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.261
- ↑ Иванов, Йордан, Северна Македония: Исторически издирвания, София, 1906, стр. 255 и 260-268.
- ↑ Ангелов, Б. Ст. Михаил митрополит Коласийски, в: Руско-южнославянски книжовни връзки, София, 1980, стр. 5-83.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 326. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.261
| ||||||||||||||||
.svg)
