Михаил Неделчев – Уикипедия
Михаил Неделчев | |
български литературен историк | |
Проф. Михаил Неделчев по време на Шестите Атанасславови четения в Нов български университет, 18 януари 2016 г. | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология, културология |
Работил в | Нов български университет |
Политика | |
Партия | Съюз на демократичните сили |
Депутат | |
VII ВНС XXXVI НС | |
Михаил Неделчев в Общомедия |
Михаил Димитров Неделчев е български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, есеист и публицист, общественик и политик. Автор е на книги с монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии, очерци.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Неделчев е роден на 17 юли 1942 г. в София. Завършва 6-о училище „Граф Игнатиев“ и славянска филология и философия в Софийския държавен университет.[1] След неуспешен опит да направи аспирантура в катедрата по теория на литературата, задълго е литературовед и литературен критик на свободна практика.[1] Редактор е във в. „Литературен фронт“ и сп. „Родна реч“. 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“ (1974 – 1990).[1]
Научна и творческа дейност
[редактиране | редактиране на кода]Основните интереси на Неделчев са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Дебютира с публикация върху обществената дейност на д-р Кр. Кръстев в сп. „Литературна мисъл“ (1965).
Михаил Неделчев е автор на книги по проблемите на литературната теория и философия на историята, историята на българската култура и литература, историята на новия български демократически преход. Пише и върху проблемите на някои чужди литератури и култури (руска, полска, сръбска и хърватска, френска; автор на студии върху творчеството на Гюстав Флобер).
Някои от изследванията му целят актуализиране на пренебрегнати, забравени или тенденциозно разглеждани в миналото автори. Редактор е на съчинения на български писатели, критици и поети, издадени през 70-80-те години на ХХ в.
Академична кариера
[редактиране | редактиране на кода]От 1999 до 2010 г. Михаил Неделчев е ръководител на департамент „Нова българистика“ в Нов български университет[2], а след това продължава да ръководи литературноисторическата школа към департамента.[3]
През 2002 г. е хабилитиран като доцент по научната специалност „Теория и история на литературата“.[4] В публичното пространство многократно е наричан „професор“.[3][5][6] Причината е, че е избран за професор на Нов български университет през 2008 г., когато този университет провежда процедури в несъгласие с остарелия социалистически модел на ВАК. От 11 ноември 2010 г. Михаил Неделчев е почетен професор на НБУ, по който повод произнася академична лекция на тема „Апология на литературната история“.[7]
През 2005 г. е поканен да изнесе две лекции като гост-преподавател в Санктпетербургския държавен университет, а през 2011 г. участва в XI международна филологическа конференция на университета[8] и в XVI Державински четения[9]. В края на октомври 2009 г. е един от общо 14 български учени, поканени на международната конференция „Русия в многополярния свят: Образът на Русия в България, образът на България в Русия“ в Пушкинския дом в Санкт Петербург.[10][11]
Литературоведски и културноисторически идеи
[редактиране | редактиране на кода]Сред идеите, лансирани от Михаил Неделчев, са идеята за литературния персонализъм, идеята за националния митопоетически текст, идеята за литературно-историческата реконструкция[12], идеята за двете култури на социализма – на юрнатото време и на стоическата нормалност[13].
Според Неделчев най-цензурираният български класик е Пенчо Славейков[14].
Обществена дейност
[редактиране | редактиране на кода]- Председател е на Сдружението на български писатели (от 2000 г.).[15]
- Член е на Настоятелството на фондация „Ресурсен център“.
- Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на преводачите в България.
Във вестник „Век 21“ публикува статии по проблеми на либерализма и радикалдемокрацията.
Участва в създаването на публицистичните сборници „Полски политически пейзаж“, „Холандски политически пейзаж“, „Европейско гражданско образование“ и др.
Взима участие в работата по големи международни проекти, между които:
- създаването на общобалканската поетическа антология (с версии на всички балкански езици) – „Хемус“, с координационен център в Атина;
- „Забранените думи“ (поредица от конференции и общи интернационални разработки) с координационен център в Берлин.
Политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]След падането на Берлинската стена и демократичната промяна в България Михаил Неделчев е ангажиран с политическа работа. Активен участник е в създаването на Съюза на демократичните сили през 1989 г.[16] Член е на ръководството на възстановената Радикалдемократическа партия. От края на 1989 г. е заместник-председател по идеологическите въпроси и говорител на РДП. Участва в заседанията на Кръглата маса (1990). Народен представител е в Седмото Велико и XXXVI народно събрание с листата на СДС. През 1990 – 91 г. е политически говорител на Националния координационен съвет на СДС. Председател е на Парламентарната комисия по радио и телевизия в XXXVI НС.
От 1993 г. Неделчев е главен редактор на списание „Демократически преглед“. Председател е на Дружеството за либерално знание и либерални проекти „Гражданин“. Член е на Изпълнителния комитет на Либералния интернационал като постоянен представител на РДП. От юли 1998 г. е съучредител на Либерално-демократичния съюз и негов заместник-председател.
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]Литературна история
[редактиране | редактиране на кода]- „Критически страници“. София: Народна младеж, 1978, 250 с.
- „Социални стилове, критически сюжети“. София: Български писател, 1988, 260 с.
- „Три студии“. София: Нора 2000, 1992, 64 с.
- „Етюди за Яворов“. София: Изд. ателие „Аб“, 1998. (ISBN 954-8786-88-5)
- „Личности на българската литература“. София: Дамян Яков, 1999, 206 с. (ISBN 954-527-110-8)
- „Писатели-преображенци и техни спътници“. София: Дружество „Гражданин“, 1999, 208 с. (ISBN 954-8966-15-8)
- „Размишления по българските работи (Културологическа, политическа и литературоведска публицистика)“. София: Издателска къща „Проф. Петко Венедиков“, 2003, 392 с. (ISBN 954-9870-13-8)[17]
- „Яворов. Литературна личност, истории на книги и стихотворения“. София: Дамян Яков, 2004, 246 с. (ISBN 954-527-258-9)[18][19]
- „Страници за Иван Богданов“. София: Нов български университет, 2009, 56 с. (ISBN 978-954-535-621-6)
- „1910. Спомени от литературната година“. София: Нов български университет, 2010, 72 с. (ISBN 978-954-535-627-8)
- „Апология на литературната история“. София: Нов български университет, 2010, 64 с. (ISBN 978-954-535-655-1)
- „Литературноисторическа реконструкция“. София: Просвета, 2011, 392 с. (ISBN 978-954-01-2546-6)
- „Цензурираните класици“. София: Сиела, 2011, 408 с. (ISBN 978-954-28-1005-6)[20]
- „Двете култури и техните поети“. София: Нов български университет, 2012, 144 с. (ISBN 978-954-535-723-7)[21]
- „Любов и литература“. София: Нора 2000, 2013, 160 с. (ISBN 9789548657142)[22]
- „Яворовата година на траура“. София: Нора 2000, 2014, 34 с. (ISBN 978-954-8357-22-7)[23]
- „Морал и политика. Страници за Тодор Влайков“. София: Нора 2000, 2015, 60 с. ISBN 978-954-8357-24-1.
- „Ефектът на раздалечаването. Студии за литературата на Народна република България“. София: Кралица Маб, 2015, 394 с. ISBN 978-954-533-143-5.
- „Слова за Яворов“. София – Поморие, 2018, 40 с.
- „Как работи литературната история? Т.1: Литературно-исторически обзорни сюжети“. София: Нов български университет, 2019, 432 с. (ISBN 978-619-233-081-1)
- „Как работи литературната история? Т.2: Литературноисторически персоналистични сюжети“. София: Нов български университет, 2021, 1349 с. (ISBN 978-619-233-183-2)
Политология
[редактиране | редактиране на кода]- „Участие в политиката: СДС, РДП през 1991 – 1993 г.“ (1993)
- „Раздробяване на наивния консенсус. Критика на политическото и негови медийни образи“. София: Дружество „Гражданин“, 1998.[24][25]
- „Краевековните тъги на България“. София: Изд. ателие „Аб“, 1998. (ISBN 954-737-018-9)
- „Радикалдемократизмът. Опит за либерално политическо поведение в България“. София: Дружество „Гражданин“, 2000, 228 с. (ISBN 954-8966-19-0)
Съставителство, редакция
[редактиране | редактиране на кода]- „Проблеми на древната обща история и култ“ (1995),
- „Езикът на желанията“ (1997, посветен на Пол Рикьор),
- „Спасителят. Антология“ (1999).
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Национална награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ (2003) (за книгата „Размишления по българските работи“) [26]
- Специална награда на Салона на изкуствата в НДК (2003)
- Бургаска литературна награда за цялостно творчество „Голям златен Пегас“ (2004)
- Специална награда на Празниците на изкуствата „Аполония“ (2004)
- Национална награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ на катедра „Българска литература“ във Великотърновския университет и община Златарица (2007) [27]
- Национална литературна награда на името на Яворов (2008) [28][29]
- Национална литературна награда „Тодор Влайков“ (2008) [30]
- През 2012 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен.[31]
- През 2018 г. става вторият по ред носител на Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“[32][33][34]
- На 17 септември 2022 г. на тържествена сесия на Столичния общински съвет е удостоен със званието Почетен гражданин на София.[35][36]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Литературни култури и социални митове: Сборник в чест на 60-годишнината на Михаил Неделчев“, съставители и редактори Биляна Курташева, Йордан Ефтимов и Боян Манчев, т. 1 и 2, изд. НБУ, поредица „Нова българистика“, С., 2003.[37]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Михаил Неделчев в Литернет. // LiterNet, посетен на 15 юли 2011 г.
- ↑ Департамент „Нова българистика“, сайт на Нов български университет, посетен на 15 юли 2011 г.
- ↑ а б Департаментен съвет на департамент „Нова българистика“ Архив на оригинала от 2016-01-22 в Wayback Machine., сайт на Нов български университет, посетен на 15 юли 2011 г.
- ↑ Факсимиле от ведомостта за получаване на дипломи за научни степени и звания. // Присъдени от ВАК научни степени и научни звания (от 1962 – до 05.02.2010), Виртуален инфо център за докторанти, посетен на 15 юли 2011 г.
- ↑ „Политиката се превърна в откровен лобизъм“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., интервю на Таня Джоева, в. „Труд“, 12 ноември 2009 г., посетен на 15 юли 2011 г.
- ↑ „Професор Михаил Неделчев: Уморихме се от дежурните будители“, интервю на Любен Лачански, в. „Новинар“, 1 ноември 2007 г., посетен на 15 юли 2011 г.
- ↑ Съобщение за церемонията по удостояването на проф. Михаил Неделчев със званието Почетен професор на Нов български университетАрхив на оригинала от 2015-01-20 в Wayback Machine..
- ↑ „XI международная филологическая конференция. Программа“.
- ↑ „16-е Державинские чтения. Программа“.
- ↑ „Международная научная конференция „Россия в многополярном мире: Образ России в Болгарии, образ Болгарии в России“. Программа конференции.“, сайт на Пушкинския дом.
- ↑ „Литературното събитие на месеца с проф. Михаил Неделчев“, БНР, 13 ноември 2009 г.
- ↑ „Преди юбилея: Разговор с Михаил Неделчев две седмици преди 70-а му годишнина“, интервю на Николай Трайков, в. „Литературен вестник“, бр. 21, 30.05 – 5.06.2012 г.
- ↑ „Избраният: Михаил Неделчев на 70“, текстове на Биляна Курташева, Емилия Дворянова, Пламен Дойнов и Георги Арнаудов, в. „Култура“, бр. 28 (2690), 20 юли 2012 г.
- ↑ „Проф. Михаил Неделчев: „Пенчо Славейков е най-стръвно цензурираният български класик“ Архив на оригинала от 2012-04-27 в Wayback Machine., интервю на Златина Димитрова, в. „Янтра днес“, 25 април 2012 г.
- ↑ „Михаил Неделчев преизбран за председател на Сдружение на българските писатели“ Архив на оригинала от 2006-05-24 в Wayback Machine., Словеса, 31 март 2006 г.
- ↑ Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
- ↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Михаил Неделчев. Размишления по българските работи“, рец. в електронно списание LiterNet, 13.07.2003, № 7 (44).
- ↑ Мирослав Дачев, „Яворов на Неделчев“, рец. във в. „Култура“, бр.9, 11 март 2005 г.
- ↑ Албена Вачева, „Яворов. Михаил Неделчев (за книгата на Михаил Неделчев)“, рец. в сп. „Българистика Nuova“, Годишник на департамент Нова българистика към НБУ, 2010/2011
- ↑ „Михаил Неделчев: Преди критиците бяха началници на литературата“, репортаж за премиерата на книгата на сайта „ЛиРа“, 23 ноември 2011.
- ↑ Основата тема на книгата си авторът определя в интервю сам така: „Двама колеги, които много уважавам – Енчо Мутафов и Елена Михайловска, написаха за културата на оцеляването при социализма. Не се конфронтирам с тях. Двете култури, както аз ги формулирам, разграничават морално двата типа живеене при социализма след 1962 г., когато режимът престана да бъде толкова стръвен в стремежа си да изяжда „бившите“ хора, а и своите, когато в някаква степен се омекоти.“ – виж „Прочит на историята: С Михаил Неделчев за плача от яд и стоиците при социализма“, интервю на Мария Велковска, в. „Дневник“, 9 септември 2012 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 38 (2744), 15 ноември 2013 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 29 (2778), 12 септември 2014 г.
- ↑ Михаил Неделчев, „Юрване в държавата: Институционалният срещу моралния авторитет“, откъс от книгата във в. „Култура“
- ↑ Митко Новков, „Единяване на критическия мултисенсус“, рец. във в. „Култура“.
- ↑ Валя Стоянова, „Ивайло Петров получи Голямата награда „Христо Г. Данов“, в. „Дневник“, 10 юни 2003
- ↑ Михаил Неделчев с награда на ВТУ и Община Златарица, DARIK News, 15 юни 2007
- ↑ Михаил Неделчев с Националната литературна награда на името на Яворов, Vesti.bg, 14 януари 2008 г.
- ↑ Михаил Неделчев получи Яворовата литературна награда, News.bg, 14 януари 2008 г.
- ↑ Михаил Неделчев – носител на националната литературна награда „Тодор Влайков“[неработеща препратка], Камбана, 6 юни 2008 г.
- ↑ Указ № 392 от 9 ноември 2012 г. Обн. ДВ. бр. 92 от 23 ноември 2012 г.
- ↑ „Награда „Богдан Богданов“ за 2018 г.“, сайт на наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“.
- ↑ „Богдан Богданов 2018“, в-к „К.“, 6 ноември 2018 г.
- ↑ Йордан Ефтимов, „Литературният историк и актуалното: За един продължаващ интелектуален диалог“, сп. „Следва“, 2018, кн. 38.
- ↑ София има осем нови почетни граждани, БТА, 16 септември 2022 г.
- ↑ Осем са новите почетни граждани на София, БНР, 16 септември 2022 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Да проучваш учен с хиляда лица“, рец. във в. „Култура“, бр.9, 27 февруари 2004 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Михаил Неделчев в LiterNet
- Научна литература, свързана с Михаил Неделчев, в Google Наука
- От и за Михаил Неделчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Статии на Михаил Неделчев в сп. „Литературна мисъл“
- Студии на Михаил Неделчев
- „Ботевата поезия и историческият живот на мотивите в лириката (Из битието на националния митопоетически текст)“, LiterNet, 12.08.2002
- „Самосъзнание на модернизма в лириката на Емануил Попдимитров“, LiterNet, 26.10.2005
- „Недоизградената алтернативна жанрова система на българската белетристика от 1967 – 1975 г.“, LiterNet, 01.05.2005
- „Обикновените убийства“, в. „Култура“, бр.12 (2314), 19 март 2004 г.
- „Апология на поезията (Академично слово – Поетически Никулден, 6 декември 2012 г.)“, в. „Култура“, бр. 4 (2710), 1 февруари 2013 г.
- „За „Следеният човек“ на Веселин Бранев“, сп. „Пирон“, бр.2, 23 октомври 2009 г.
- „Образи, визии, идеи за/на Европа у Ботев“, в. „К“, бр. 4, 26 октомври 2018 г.
- За Михаил Неделчев
- Елка Трайкова, „Михаил Неделчев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Богдан Богданов, „За почерка на Михаил Неделчев“, bogdanbogdanov.net, 2002
- Интервюта
- „Професор Михаил Неделчев: Уморихме се от дежурните будители“, интервю на Любен Лачански, в. „Новинар“, 1 ноември 2007 г.
- „Михаил Неделчев: СДС трябва да се върне към високия морал от неговото създаване“, интервю на Полина Паунова, в. „Новинар“, 12 декември 2008 г.
- „Прочит на историята: С Михаил Неделчев за плача от яд и стоиците при социализма“, интервю на Мария Велковска, в. „Дневник“, 9 септември 2012 г.
- „Проф. Михаил Неделчев: Светът е в задънена улица“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 24 април 2015 г.
- Интервю на Ерика Лазарова с проф. Михаил Неделчев по проекта „Златен фонд на българската наука“, YouTube, публикуван на 14.05.2015 г.
- „Проф. Михаил Неделчев: Отвратително е вайкането, че всичко у нас е ужасно“ Архив на оригинала от 2015-09-20 в Wayback Machine., интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 19 септември 2015 г.
- „Проф. Михаил Неделчев: Свикнах с предателствата в политиката“ Архив на оригинала от 2016-02-16 в Wayback Machine., интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 5 февруари 2016 г.
- „Проф. Михаил Неделчев: Преди 1989 г. цензурираха книги и за еротика“, интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 12 август 2017 г.
|