Михаил Неделчев – Уикипедия

Михаил Неделчев
български литературен историк
Проф. Михаил Неделчев по време на Шестите Атанасславови четения в Нов български университет, 18 януари 2016 г.
Роден	17 юли 1942 г. (82 г.) София, Царство България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Филология, културология
Работил в	Нов български университет
Политика
Партия	Съюз на демократичните сили
Депутат
VII ВНС   XXXVI НС
Михаил Неделчев в Общомедия

Михаил Димитров Неделчев е български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, есеист и публицист, общественик и политик. Автор е на книги с монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии, очерци.

Михаил Неделчев е роден на 17 юли 1942 г. в София. Завършва 6-о училище „Граф Игнатиев“ и славянска филология и философия в Софийския държавен университет.^[1] След неуспешен опит да направи аспирантура в катедрата по теория на литературата, задълго е литературовед и литературен критик на свободна практика.^[1] Редактор е във в. „Литературен фронт“ и сп. „Родна реч“. 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“ (1974 – 1990).^[1]

Основните интереси на Неделчев са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Дебютира с публикация върху обществената дейност на д-р Кр. Кръстев в сп. „Литературна мисъл“ (1965).

Михаил Неделчев е автор на книги по проблемите на литературната теория и философия на историята, историята на българската култура и литература, историята на новия български демократически преход. Пише и върху проблемите на някои чужди литератури и култури (руска, полска, сръбска и хърватска, френска; автор на студии върху творчеството на Гюстав Флобер).

Някои от изследванията му целят актуализиране на пренебрегнати, забравени или тенденциозно разглеждани в миналото автори. Редактор е на съчинения на български писатели, критици и поети, издадени през 70-80-те години на ХХ в.

От 1999 до 2010 г. Михаил Неделчев е ръководител на департамент „Нова българистика“ в Нов български университет^[2], а след това продължава да ръководи литературноисторическата школа към департамента.^[3]

През 2002 г. е хабилитиран като доцент по научната специалност „Теория и история на литературата“.^[4] В публичното пространство многократно е наричан „професор“.^[3][5][6] Причината е, че е избран за професор на Нов български университет през 2008 г., когато този университет провежда процедури в несъгласие с остарелия социалистически модел на ВАК. От 11 ноември 2010 г. Михаил Неделчев е почетен професор на НБУ, по който повод произнася академична лекция на тема „Апология на литературната история“.^[7]

През 2005 г. е поканен да изнесе две лекции като гост-преподавател в Санктпетербургския държавен университет, а през 2011 г. участва в XI международна филологическа конференция на университета^[8] и в XVI Державински четения^[9]. В края на октомври 2009 г. е един от общо 14 български учени, поканени на международната конференция „Русия в многополярния свят: Образът на Русия в България, образът на България в Русия“ в Пушкинския дом в Санкт Петербург.^[10][11]

Сред идеите, лансирани от Михаил Неделчев, са идеята за литературния персонализъм, идеята за националния митопоетически текст, идеята за литературно-историческата реконструкция^[12], идеята за двете култури на социализма – на юрнатото време и на стоическата нормалност^[13].

Според Неделчев най-цензурираният български класик е Пенчо Славейков^[14].

• Председател е на Сдружението на български писатели (от 2000 г.).^[15]
• Член е на Настоятелството на фондация „Ресурсен център“.
• Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на преводачите в България.

Във вестник „Век 21“ публикува статии по проблеми на либерализма и радикалдемокрацията.

Участва в създаването на публицистичните сборници „Полски политически пейзаж“, „Холандски политически пейзаж“, „Европейско гражданско образование“ и др.

Взима участие в работата по големи международни проекти, между които:

• създаването на общобалканската поетическа антология (с версии на всички балкански езици) – „Хемус“, с координационен център в Атина;
• „Забранените думи“ (поредица от конференции и общи интернационални разработки) с координационен център в Берлин.

След падането на Берлинската стена и демократичната промяна в България Михаил Неделчев е ангажиран с политическа работа. Активен участник е в създаването на Съюза на демократичните сили през 1989 г.^[16] Член е на ръководството на възстановената Радикалдемократическа партия. От края на 1989 г. е заместник-председател по идеологическите въпроси и говорител на РДП. Участва в заседанията на Кръглата маса (1990). Народен представител е в Седмото Велико и XXXVI народно събрание с листата на СДС. През 1990 – 91 г. е политически говорител на Националния координационен съвет на СДС. Председател е на Парламентарната комисия по радио и телевизия в XXXVI НС.

От 1993 г. Неделчев е главен редактор на списание „Демократически преглед“. Председател е на Дружеството за либерално знание и либерални проекти „Гражданин“. Член е на Изпълнителния комитет на Либералния интернационал като постоянен представител на РДП. От юли 1998 г. е съучредител на Либерално-демократичния съюз и негов заместник-председател.

• „Критически страници“. София: Народна младеж, 1978, 250 с.
• „Социални стилове, критически сюжети“. София: Български писател, 1988, 260 с.
• „Три студии“. София: Нора 2000, 1992, 64 с.
• „Етюди за Яворов“. София: Изд. ателие „Аб“, 1998. (ISBN 954-8786-88-5)
• „Личности на българската литература“. София: Дамян Яков, 1999, 206 с. (ISBN 954-527-110-8)
• „Писатели-преображенци и техни спътници“. София: Дружество „Гражданин“, 1999, 208 с. (ISBN 954-8966-15-8)
• „Размишления по българските работи (Културологическа, политическа и литературоведска публицистика)“. София: Издателска къща „Проф. Петко Венедиков“, 2003, 392 с. (ISBN 954-9870-13-8)^[17]
• „Яворов. Литературна личност, истории на книги и стихотворения“. София: Дамян Яков, 2004, 246 с. (ISBN 954-527-258-9)^[18][19]
• „Страници за Иван Богданов“. София: Нов български университет, 2009, 56 с. (ISBN 978-954-535-621-6)
• „1910. Спомени от литературната година“. София: Нов български университет, 2010, 72 с. (ISBN 978-954-535-627-8)
• „Апология на литературната история“. София: Нов български университет, 2010, 64 с. (ISBN 978-954-535-655-1)
• „Литературноисторическа реконструкция“. София: Просвета, 2011, 392 с. (ISBN 978-954-01-2546-6)
• „Цензурираните класици“. София: Сиела, 2011, 408 с. (ISBN 978-954-28-1005-6)^[20]
• „Двете култури и техните поети“. София: Нов български университет, 2012, 144 с. (ISBN 978-954-535-723-7)^[21]
• „Любов и литература“. София: Нора 2000, 2013, 160 с. (ISBN 9789548657142)^[22]
• „Яворовата година на траура“. София: Нора 2000, 2014, 34 с. (ISBN 978-954-8357-22-7)^[23]
• „Морал и политика. Страници за Тодор Влайков“. София: Нора 2000, 2015, 60 с. ISBN 978-954-8357-24-1.
• „Ефектът на раздалечаването. Студии за литературата на Народна република България“. София: Кралица Маб, 2015, 394 с. ISBN 978-954-533-143-5.
• „Слова за Яворов“. София – Поморие, 2018, 40 с.
• „Как работи литературната история? Т.1: Литературно-исторически обзорни сюжети“. София: Нов български университет, 2019, 432 с. (ISBN 978-619-233-081-1)
• „Как работи литературната история? Т.2: Литературноисторически персоналистични сюжети“. София: Нов български университет, 2021, 1349 с. (ISBN 978-619-233-183-2)

• „Участие в политиката: СДС, РДП през 1991 – 1993 г.“ (1993)
• „Раздробяване на наивния консенсус. Критика на политическото и негови медийни образи“. София: Дружество „Гражданин“, 1998.^[24][25]
• „Краевековните тъги на България“. София: Изд. ателие „Аб“, 1998. (ISBN 954-737-018-9)
• „Радикалдемократизмът. Опит за либерално политическо поведение в България“. София: Дружество „Гражданин“, 2000, 228 с. (ISBN 954-8966-19-0)

• „Проблеми на древната обща история и култ“ (1995),
• „Езикът на желанията“ (1997, посветен на Пол Рикьор),
• „Спасителят. Антология“ (1999).

• Национална награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ (2003) (за книгата „Размишления по българските работи“) ^[26]
• Специална награда на Салона на изкуствата в НДК (2003)
• Бургаска литературна награда за цялостно творчество „Голям златен Пегас“ (2004)
• Специална награда на Празниците на изкуствата „Аполония“ (2004)
• Национална награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ на катедра „Българска литература“ във Великотърновския университет и община Златарица (2007) ^[27]
• Национална литературна награда на името на Яворов (2008) ^[28][29]
• Национална литературна награда „Тодор Влайков“ (2008) ^[30]
• През 2012 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен.^[31]
• През 2018 г. става вторият по ред носител на Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“^[32][33][34]
• На 17 септември 2022 г. на тържествена сесия на Столичния общински съвет е удостоен със званието Почетен гражданин на София.^[35][36]

• „Литературни култури и социални митове: Сборник в чест на 60-годишнината на Михаил Неделчев“, съставители и редактори Биляна Курташева, Йордан Ефтимов и Боян Манчев, т. 1 и 2, изд. НБУ, поредица „Нова българистика“, С., 2003.^[37]

• Михаил Неделчев в LiterNet
• Научна литература, свързана с Михаил Неделчев, в Google Наука
• От и за Михаил Неделчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Статии на Михаил Неделчев в сп. „Литературна мисъл“

Студии на Михаил Неделчев

• „Ботевата поезия и историческият живот на мотивите в лириката (Из битието на националния митопоетически текст)“, LiterNet, 12.08.2002
• „Самосъзнание на модернизма в лириката на Емануил Попдимитров“, LiterNet, 26.10.2005
• „Недоизградената алтернативна жанрова система на българската белетристика от 1967 – 1975 г.“, LiterNet, 01.05.2005
• „Обикновените убийства“, в. „Култура“, бр.12 (2314), 19 март 2004 г.
• „Апология на поезията (Академично слово – Поетически Никулден, 6 декември 2012 г.)“, в. „Култура“, бр. 4 (2710), 1 февруари 2013 г.
• „За „Следеният човек“ на Веселин Бранев“, сп. „Пирон“, бр.2, 23 октомври 2009 г.
• „Образи, визии, идеи за/на Европа у Ботев“, в. „К“, бр. 4, 26 октомври 2018 г.

За Михаил Неделчев

• Елка Трайкова, „Михаил Неделчев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
• Богдан Богданов, „За почерка на Михаил Неделчев“, bogdanbogdanov.net, 2002

Интервюта

• „Професор Михаил Неделчев: Уморихме се от дежурните будители“, интервю на Любен Лачански, в. „Новинар“, 1 ноември 2007 г.
• „Михаил Неделчев: СДС трябва да се върне към високия морал от неговото създаване“, интервю на Полина Паунова, в. „Новинар“, 12 декември 2008 г.
• „Прочит на историята: С Михаил Неделчев за плача от яд и стоиците при социализма“, интервю на Мария Велковска, в. „Дневник“, 9 септември 2012 г.
• „Проф. Михаил Неделчев: Светът е в задънена улица“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 24 април 2015 г.
• Интервю на Ерика Лазарова с проф. Михаил Неделчев по проекта „Златен фонд на българската наука“, YouTube, публикуван на 14.05.2015 г.
• „Проф. Михаил Неделчев: Отвратително е вайкането, че всичко у нас е ужасно“ Архив на оригинала от 2015-09-20 в Wayback Machine., интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 19 септември 2015 г.
• „Проф. Михаил Неделчев: Свикнах с предателствата в политиката“ Архив на оригинала от 2016-02-16 в Wayback Machine., интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 5 февруари 2016 г.
• „Проф. Михаил Неделчев: Преди 1989 г. цензурираха книги и за еротика“, интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 12 август 2017 г.

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI Koninklijke LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat