Наркомания – Уикипедия
Наркоманията или „зависимостта към наркотици“ е състояние на психическа или комбинация от психическа и физическа зависимост към даден вид вещество с въздействие върху централната нервна система, при което се изработва зависимост от приемането ѝ.
От медицинска гледна точка наркоманията е хронично рецидивиращо заболяване, при което са налице неврохимични и молекулярни промени в мозъка. Под термина пристрастяване, който понякога се използва като синоним на наркомания, би следвало да се разбира по-скоро привикване към някакво поведение или състояние.
Съществуват зависимости към няколко групи вещества – опиати (хероин, морфин и др.), кокаин, бензодиазепини (лексотан, диазепам (реланиум), транксен, ксанакс и др.), психостимуланти (екстази, амфетамин и др.), алкохол (ракия, водка, уиски, джин, вино, бира и др.), барбитурати.
Освен моралните негативи, наркоманите често са обект и на нормативни ограничения. Така например член 5-и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи[1] гласи:
1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:
- ...
- е) законно лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Министерство на здравеопазването – Национална програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България 2001 – 2005 – Основни понятия[неработеща препратка]
- ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
- ↑ Обн. ДВ. бр.80 от 2 октомври 1992 г., изм. ДВ. бр.137 от 20 ноември 1998 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пристрастяването Архив на оригинала от 2007-02-16 в Wayback Machine.
- Портал Здраве-ЕС – Наркотици
- Образът на Наркомана Архив на оригинала от 2009-01-23 в Wayback Machine. free ebook дисекция на образа на наркомана и „войната с дрогата“ в България