Нарсес – Уикипедия

Нарсес (Narses; гръцки: Ναρσής; * 490; † 574 в Рим) е евнух и генерал на източно римския император Юстиниан I.

Нарсес, произлиза от т.нар. персийски арменци, от завладяната част на Армения от сасанидите. Там за разлика от Източната империя кастрацията е разрешена. Кога идва в Константинопол не е известно. При Юстиниан I той става primicerius sacri cubiculi (управител на императорските финанси). По време на въстанието в Ника през 532 г. Нарсес печели доверието на императора и съпругата му Теодора I.

През 538 г. отива с войска в Италия, където от 535 г. е неговият съперник Велизарий, да се бие с остготите. През 551 г. Нарсес става главнокомндващ на императорските войски и води през лятото 552 г. успешните битки против остготите при Буста Галорум в Умбрия и есента при Млечната планина между Неапол и Салерно. След това е в Италия.

В началото на 568 г. е в немилост при новия император Юстин II и когато иска да се върне в Константинопол лангобардите нахлуват в Италия. Той се стреми да организира византийска защита без големи успехи. Почти половина Италия се превзема от лангобардите.

Нарсес умира почти на 90 години в Рим.

• L. H. Fauber, „Narses, Hammer of the Goths: The Life and Times of Narses the Eunuch“, St Martins Pr. ISBN 0-312-04126-8
• Weir, William. „50 Battles That Changed the World: The Conflicts That Most Influenced the Course of History“. Savage, Md: Barnes and Noble Books. ISBN 0-7607-6609-6.
• John R. Martindale: The Prosopography of the Later Roman Empire IIIb, Cambridge 1992, S. 912 – 928. ISBN 0-521-20160-8