Никола Козлево (община) – Уикипедия
Община Никола Козлево | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Шумен |
Площ | 264.33 km² |
Население | 6 620 души |
Адм. център | Никола Козлево |
Брой селища | 11 |
Сайт | nikolakozlevo.bg |
Управление | |
Кмет | Исмаил Ибрям (ДПС, БСП – Обединена левица; 2023) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Община Никола Козлево в Общомедия |
Община Никола Козлево е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в североизточната част на област Шумен. С площта си от 264,335 km2 е 9-а, предпоследна по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 7,8% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Нови пазар;
- на запад – община Каолиново;
- на североизток – община Тервел, област Добрич;
- на югоизток – община Вълчи дол, област Варна;
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.
Община Никола Козлево заема крайните източните части на Лудогорското плато и най-югозападните части на Добруджанското плато с надморска височина между 200 и 350 m. В най-южната част на общината, в землището на село Църквица попада северния стръмен склон на платото Стана. В него, на границата с община Нови пазар се намира най-високата точка на общината 418,9 m.
Минималната височина на община Никола Козлево се намира в североизточната ѝ част, на границата с община Тервел – 190 m н.в.
Води
[редактиране | редактиране на кода]В най-южната част на общината, северно от селата Крива река и Църквица преминава вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. Основна водна артерия е Хърсовска река (десен приток на Канагьол, от басейна на Дунав). Хърсовска река извира на 397 m н.в., на 2,5 km северозападно от с. Хърсово. До село Пет могили протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След село Цани Гинчево коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък, вече в община Тервел продължава като суходолие, в което епизодично има водоток.
В най-южната част на общината покрай селата Крива река и Църквица протича част от горното течение на Крива река (ляв приток на Провадийска река).
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 11 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Векилски | 52 | 14,957 | Печели | Пет могили | 969 | 41,660 | Беш тепе |
Вълнари | 1308 | 25,358 | Софулар | Ружица | 254 | 20,088 | Гюллер |
Каравелово | 340 | 19,414 | Карагьозлер | Хърсово | 255 | 23,401 | Хърсовалу Пънаръ |
Красен дол | 125 | 28,611 | Чанакчълар | Цани Гинчево | 279 | 23,590 | Кючюк Ахмед |
Крива река | 418 | 16,751 | Ейри Дере | Църквица | 590 | 14,500 | Килиседжик, Умурхан Килисаджък |
Никола Козлево | 672 | 36,005 | Дживел | ОБЩО | 5262 | 264,335 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Карагьозлер на с. Каравелово;
- – преименува с. Чанакчие на с. Красен дол;
- – преименува с. Дживел на с. Никола Козлево;
- – преименува с. Беш тепе на с. Пет могили;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Печелии на с. Векилски;
- – преименува с. Софулар на с. Вълнари;
- – преименува с. Гюллер на с. Ружица;
- – преименува с. Кючук Ахмед на с. Цани Гинчево;
- – преименува с. Клиседжик на с. Църквица;
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
Година на преброяване | Численост |
1934 | 15 322 |
1946 | 13 536 |
1956 | 12 529 |
1965 | 12 465 |
1975 | 11 151 |
1985 | 9 967 |
1992 | 8 427 |
2001 | 7 157 |
2011 | 6 100 |
2021 | 5 262 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Населено място | Численост | Населено място | Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | ||
Общо | 6100 | 1299 | 2883 | 1176 | 115 | 199 | 428 | 100,00 | 21,29 | 47,26 | 19,27 | 1,88 | 3,26 | 7,01 |
Векилски | 78 | 76 | 0 | 0 | 0 | Векилски | 97,43 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
Вълнари | 1549 | 38 | 1120 | 75 | 0 | 176 | 140 | Вълнари | 2,45 | 72,30 | 4,84 | 0,00 | 11,36 | 9,03 |
Каравелово | 318 | 21 | 270 | 16 | 0 | 0 | 11 | Каравелово | 6,60 | 84,90 | 1,03 | 0,00 | 0,00 | 3,45 |
Красен дол | 131 | 130 | 0 | 0 | 0 | Красен дол | 99,23 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
Крива река | 495 | 21 | 164 | 289 | 0 | 0 | 21 | Крива река | 4,24 | 33,13 | 58,38 | 0,00 | 0,00 | 4,24 |
Никола Козлево | 802 | 349 | 61 | 95 | 67 | 5 | 225 | Никола Козлево | 43,51 | 7,60 | 11,84 | 8,35 | 0,62 | 28,05 |
Пет могили | 1133 | 269 | 532 | 321 | 3 | Пет могили | 23,74 | 46,95 | 28,33 | 0,26 | ||||
Ружица | 315 | 14 | 299 | 0 | 2 | 0 | 0 | Ружица | 4,44 | 94,92 | 0,00 | 0,63 | 0,00 | 0,00 |
Хърсово | 307 | 88 | 214 | 0 | Хърсово | 28,66 | 69,70 | 0,00 | ||||||
Цани Гинчево | 355 | 289 | 3 | 42 | 5 | 16 | Цани Гинчево | 81,40 | 0,84 | 11,83 | 1,40 | 4,50 | ||
Църквица | 617 | 4 | 220 | 378 | 0 | 3 | 12 | Църквица | 0,64 | 35,65 | 61,26 | 0,00 | 0,48 | 1,94 |
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 6 100 | 100,00 |
Православие | 1 391 | 22,80 |
Католицизъм | 7 | 0,11 |
Протестантство | 5 | 0,08 |
Ислям | 3715 | 60,90 |
Друго | 0 | 0,00 |
Нямат | 59 | 0,96 |
Не се самоопределят | 360 | 5,90 |
Непоказано | 563 | 9,22 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават изцяло частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 46,7 km:
- участък от 5,5 km от Републикански път III-207 (от km 29,2 до km 34,7);
- участък от 20,8 km от Републикански път III-701 (от km 24,2 до km 45,0);
- целият участък от 12,4 km от Републикански път III-2073;
- последният участък от 8 km от Републикански път III-2075 (от km 9 до km 17,0).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно община Никола Козлево
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|
|