Ню Мексико – Уикипедия
Ню Мексико New Mexico | |
Щатите в САЩ | |
Разположение в САЩ | |
Страна | САЩ |
---|---|
Столица | Санта Фе |
Площ | 314 916 km² |
Население | 2 117 522 души (2020) 6,72 души/km² |
Губернатор | Сузана Мартинез |
Часова зона | Планинска: UTC-7/-6 |
Пощенски код | NM |
ISO 3166-2 | NM US-NM |
Официален сайт | www.newmexico.gov |
Ню Мексико в Общомедия |
Ню Мексико (на английски: New Mexico; на испански: Nuevo México, в буквален превод „Ново Мексико“) е щат в САЩ, чийто пощенски код е NM, а столицата се казва Санта Фе. Ню Мексико е с население от 2 085 109 души (2015). Общата площ на щата е 315 194 km².
География
[редактиране | редактиране на кода]Ню Мексико граничи с Аризона на запад, Колорадо на север, Тексас и Оклахома на изток. Ню Мексико също допира югоизточния ъгъл на щата Юта. Част от южната граница на Ню Мексико е прилежаща на границата между САЩ и Мексико, където Ню Мексико граничи с мексиканските щати Чиуауа и Сонора.
Източната граница на Ню Мексико лежи на 103° географска дължина с щата Оклахома, и 5 km на запад от 103° W географска дължина с Тексас. На юг граничи с щата Тексас и мексиканските щати Чиуауа и Сонора. Щатите Ню Мексико, Колорадо, Аризона и Юта се срещат в северозападния ъгъл на Ню Мексико. Ню Мексико е обширна територия с малко вода. Водната площ е само около 650 km². Средното количество валежи в Ню Мексико е само 380 mm/годишно.
Пейзажът варира от обширни пустини до високи скалисти плата и високи планини, покрити със сняг. Въпреки сухия изглед на Ню Мексико, значителна част от щата, особено на север, е покрита с изобилно залесени диви планини. Планините Сангре де Кристо, най-южната част на Скалистите планини, минават приблизително от север на юг по източния бряг на Рио Гранде. Най-важните реки в Ню Мексико са Рио Гранде, Рио Пекос, Сан Хуан и Гила. Рио Гранде е третата най-дълга река в САЩ.
Кактуси, юка, креозотни храсти, пелин и пустинни треви покриват обширните полуизсъхнали равнини, които обхващат източната част на щата.
Федералното правителство защитава милиони акри от Ню Мексико като национални гори. Те са:
- Карсън (национална гора)
- Сайбола (национална гора)
- Линкълн (национална гора)
- Санта Фе (национална гора)
- пустинята Хила
Други защитени земи включват следните паметници и паркове:
- Развалини на ацтеките (национален монумент)
- Бенделиър (национален монумент) в Лос Аламос
- Вулкан Капулин (национален монумент)
- Пещерите Карлсбад (национален парк)
- Чако (национален исторически парк)
- Ел Малпаис (национален монумент) в Грантс
- Ел Моро (национален монумент)
- Форт Юниън (национален монумент)
- Жилищата Хила Клиф (национален монумент) край Силвър Сити
- Пекос (национален исторически парк)
- Петроглиф (национален монумент) край Албакърки
- Мисиите Салинас Пуебло (национален монумент)
- Белите пясъци (национален монумент) край Аламогордо
Посетителите общуват със съхранилите се в Ню Мексико индиански племена пуеблоси. Туристите, които посещават тези места, носят значителни средства на щата. Други области, представляващи географски и панорамен интерес, са националният паметник Каша-Китууе Тент Рокс и националният резерват Валс Калдера (Valles Caldera). Гила Уилдърнъс (Gila Wilderness) е разположен на югоизток в щата.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите известни заселници на Ню Мексико са били членове на културата Кловис. Всъщност културата е кръстена на град в Ню Мексико, където са открити първите археологически останки. По-късни заселници включват индианци от културите анасази и моголон. По времето на осъществяване на контакт с Европа през 1500-те г. районът е бил заселен от народите пуебло, навахо, апачи и юта. Франсиско де Коронадо организира голяма експедиция през 1540 – 1542 г., за да търси мистичните седем града на златото Сибола, описани от Алвар Нунес Кабеса де Вака, който се е завърнал от осемгодишно мъчително пътуване от Флорида до Мексико. Хората на Коронадо не откриват богати градове на златото, а вместо тях няколко индиански селища в пустошта. Следващите експедиции също не откриват известните градове на Югозапада.
50 години след това Хуан де Онате основава колонията Сан Хуан на брега на реката Рио Гранде през 1598 г., която е първото постоянно заселване на европейци в бъдещия щат Ню Мексико.
През 1609 г. Педро де Пералта, който по-късно става губернатор на провинцията Ню Мексико, основава селището Санта Фе в подножието на планините Сангре де Кристо.
Демография
[редактиране | редактиране на кода]Население
[редактиране | редактиране на кода]По данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ към 1 юли 2008 г. населението на Ню Мексико наброява 1 984 356 души, което представлява увеличение със 165 315 души, или 9,1%, от последното преброяване през 2000 година[1]. Това включва естествен прираст на населението от 114 583 души в сравнение с предишното преброяване (235 551 случая на раждаемост минус 120 968 случая на смъртност) и механичен прираст от 59 499 души, дължащ се на миграцията в щата. Имиграцията отвън води до прираст от 34 375 души, а тази от другите щати до прираст от 25 124 души.
Според статистиката 7,2% от населението на Ню Мексико са под 5-годишна възраст, 28% под 18, 11,7% над 65-годишни.
Жените представляват приблизително 50,8% от населението.
През 2006 г. жителите на щата, родени в чужбина, са били 8,2% от населението.
Градове
[редактиране | редактиране на кода]Ред | Град | Окръг | Население |
---|---|---|---|
1 | Албакърки | Берналило | 518 271 |
2 | Лас Крусес | Доня Ана | 89 722 |
3 | Рио Ранчо | Сандовал | 75 978 |
4 | Санта Фе | Санта Фе (окръг) | 73 199 |
5 | Розуел | Чавес | 45 569 |
6 | Фармингтън | Сан Хуан | 42 425 |
7 | Аламагордо | Отеро | 35 607 |
8 | Кловис | Къри | 33 182 |
9 | Хобс | Лия | 29 602 |
10 | Карсбад | Еди | 25 033 |
Окръзи
[редактиране | редактиране на кода]Ню Мексико се състои от 33 окръга.
Ред | Окръг | Население души | Площ km² | Гъстота на населението души/km² | Най-голям град |
---|---|---|---|---|---|
1 | Берналило | 629 292 | 3020 | 208 | Албакърки |
2 | Доня Ана | 198 791 | 9860 | 20 | Лас Крусес |
3 | Санта Фе | 142 955 | 4944 | 29 | Санта Фе |
4 | Сан Хуан | 122 427 | 14 281 | 9 | Фармингтън |
5 | Сандовал | 117 866 | 9609 | 12 | Рио Ранчо |
33-те окръга на Ню Мексико са:
Раси и етнически произход
[редактиране | редактиране на кода]Според Бюрото за преброяване на населението на САЩ 1,5% от населението на щата е многорасаво (от смесена раса), по-голяма част от които от двете азиатска и хавайско-полинезийска етнически групи. През 2004 г. Ню Мексико има най-висок процент (43%) на испаноговорещи от всеки друг щат. Някои от тях са новодошли емигранти, а други – потомци на испански колониалисти. Щатът Ню Мексико е на трето място по процент на коренно американско население (индианско) след Аляска и Оклахома.
Испаноговорещите, потомци на испански колониалисти и новодошлите емигранти от Мексико, представляват най-голяма част от населението на щата, като най-много живеят в северната, централната и североизточна част на Ню Мексико. Легални и нелегални мексикански емигранти преобладаващо се намират в южната част на щата в близост до мексиканската граница. Потомци на бели американски заселници, предимно от ирландско-английски и испански произход, придошли от други части на САЩ, живеят главно в западните, югозападни и югоизточни части на щата, както и в по-големите градове. Североизточният край на щата е заселен основно с коренно американско население, като най-големи са племената навахо и пуеблоси.
Поради силните американски, колониални, мексикански и индиански културни влияния, демографските процеси и култура на щата са уникални сами по себе си.
Езици
[редактиране | редактиране на кода]По данни от преброяването от 2000 г. 28,7% от населението на щата над 5-годишна възраст говорят испански език в семейна среда, докато 4,5% говорят езика навахо.[4]
Често се смята, че испанският е официален паралелно на английския език, поради широко разпространената употреба на испански в щата. Въпреки че първата конституция на щата от 1912 г. предвижда двуезично управление, Ню Мексико няма официален език. Въпреки това щатските власти издават шофьорски книжки, избирателни бюлетини и други важни документи и на двата езика (има изискване изборните бюлетини да се отпечатват и на испански според специален федерален закон). Конституцията на щата предвижда всички закони в следващите 20 години, постановени от законодателната власт, да бъдат публикувани и на двата езика – английски и испански, веднага след обнародването им.
През 1995 г. Ню Мексико приема за химн на щата двуезичната песен New Mexico – Mi Lindo Nuevo México (от исп. „Мое прекрасно Ню Мексико“).[5]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Религиозна принадлежност
[редактиране | редактиране на кода]Според доклад, изготвен от Асоциацията на статистиците на американските религиозни организации, най-разпространено вероизповедание през 2000 г. е католицизмът с 670 511 последователи, следват баптизъм със 132 675 последователи, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни с 42 261 и Обединената методистка църква с 41 587 последователи.
Според изследване от 2008 г. на Църковно-изследователския център във Вашингтон, най-общо жителите на Ню Мексико определят религиозната си принадлежност така:
- Римокатолици – 26%
- Евангелисти – 25%
- С неопределена религиозна принадлежност – 21%
- Протестанти – 15%
- Други вероизповедания – 12%
- Без отговор – 1%
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ U. S. Census Bureau. Cumulative Estimates of the Components of Population Change for the United States, Regions and States: April 1, 2000 to July 1, 2008 (NST-EST2008-04) (CSV) // 15 декември 2008. Посетен на 16 януари 2009.
- ↑ Table 4: Annual Estimates of the Population for Incorporated Places in New Mexico, Listed Alphabetically: April 1, 2000 to July 1, 2007 (SUB-EST2007-04-35) (CSV) // US Census Bureau, Population Division, 10 юли 2008. Посетен на 17 юли 2008.
- ↑ Annual Estimates of the Population for Counties of New Mexico: April 1, 2000 to July 1, 2007 (CO-EST2007-01-35) // US Census Bureau, Population Division, 20 март 2008. Посетен на 25 юни 2008.
- ↑ MLA Language Map Data Center: Most spoken languages in New Mexico
- ↑ State Symbols // New Mexico Blue Book 2007 – 2008. New Mexico Secretary of State. Посетен на 3 януари 2009. Архив на оригинала от 2008-11-29 в Wayback Machine.
|