Осен (област Враца) – Уикипедия
- Тази статия е за селото в Област Враца. За другите български села с това име вижте Осен.
Осен | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 262 души[1] (15 март 2024 г.) 13,4 души/km² |
Землище | 19,628 km² |
Надм. височина | 181 m |
Пощ. код | 3059 |
Тел. код | 091182 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 54064 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Криводол Христо Доков (ГЕРБ; 2019) |
О̀сен е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се на около 30 км северно от гр. Враца и на 8 км от гр. Криводол. През него минава пътя Монтана – Плевен.
Селото е разположено в хълмиста долина. В центъра се намира „Голямата чешма“, около която впоследствие са възникнали по околните склонове махали във всички посоки.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се е намирало в местността „Мали(я) Осен“, но след кърджалийските погроми от началото и средата на XIX век се премества на север, в сегашното си местоположение.
В 1884 година е завършена църквата „Света Параскева“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 251 | 100,00 |
Българи | 246 | 98,00 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 5 | 1,99 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На центъра на селото има вековен извор, който през 1921 година е каптиран и изграден като голяма чешма с две корита, с дължина около 15 метра. Едното служи за напояване на добитъка, а другото хората от селото са го превърнали в обществена пералня. Оттичащите се води от чешмата са основен източник за язовира, който се намира между селата Осен и Галатин. Селото е известно и с читалищната сграда, построена през 1962 година. Тя има голям и малък салон и голяма библиотека. В селото има църква, изградена 1884 година с доброволния труд и даренията на хората от селото. През 2004 година покрива на черквата е подменен и обновен и в черквата се извършват всички християнски обреди и ритуали.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Едно от най-редовните събития е съборът на селото. Той се провежда в последната събота и неделя на месец октомври, и честване на Иванов и Йорданов ден.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Сред жителите на селото и района е разпространена легендата, че с. Осен е родното място на поета-революционер Христо Ботев. Тази хипотеза е обект на множество публикации в регионалния и някои в националния печат, както и книги на местни любители историци и краеведи. Твърденията се основават най-вече на откъс от художествено произведение на Ботев. В очерка „Примери от турско правосъдие“, поместен във в. „Дума на българските емигранти“ през 1871 г., художественият герой-наратор отбелязва: „Такива чувства изпитвах, кога влизах и в родното си село Осен до Враца, но там аз колкото седях, със злобен смях повтарях думите: „Сен кардаш, бен кардаш“ (Ти си брат, аз съм брат) – думи на крадливите черкези към врачанския управител“. През 80-те години на ХХ век в селото е поставен паметник на Христо Ботев, върху който е гравиран горният цитат. Хипотезата е многократно опровергавана от професионалните историци и изследователи на Ботев, като едно от най-недвусмислените доказателства е фактът, че Ботев собственоръчно пише през септември 1868 г. в заявлението си за постъпване в букурещкото медицинското училище: „Аз, долуподписаният, по вероизповедание православен, народност – българин, роден в град Калофер, окръг Пловдивски, желая да усвоя медицинското изкуство...“.[4][5]
Селото е едно от малкото в района, в което не живеят представители на други етноси, а е населявано само от българи, което е и причина за постоянно намаляващия му брой.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Жечев, Николай. Отново за родното място на Христо Ботев. // Българско възраждане. Идеи – личности – събития. Т.8, С., 2006, с. 397 – 400
- ↑ Андровски, Кирил. Къде наистина е роден Христо Ботев?. „Дума“, бр. 5, 5 януари 2007.
|