Небна съгласна – Уикипедия

Небните съгласни (палатални) представляват съгласни звукове, чието учленение се извършва като средната част на езика се доближи или допре до твърдото предно небце (лат.: palatum). При тези съгласни дейният учленител е езикът, а неподвижният – твърдото небце.

Съгласните звукове, образувани посредством доближаване завития крайчец на езика назад до твърдото небце, се наричат ретрофлексни.

Небните съгласни, разпознаваеми от Международната фонетична азбука:

• /c/ – беззвучна небна прерадна съгласна;
• /ɟ/ – звучна небна преградна съгласна;
• /cʼ/ – небна преградна изтласкваща съгласна;
• /ʄ/ – звучна небна имплозивна съгласна;
• /c͡ç/ – беззвучна небна преградно-проходна съгласна;
• /ɟ͡ʝ/ – звучна небна преградно-проходна съгласна;
• /ç/ – беззвучна небна проходна съгласна;
• /ʝ/ – звучна небна проходна съгласна;
• /j/ – небна приблизителна съгласна;
• /ɲ/ – звучна небна носова съгласна;
• /ʎ/ – небна странична приблизителна съгласна;
• /ʎ̥/ – беззвучна небна странична проходна съгласна;
• /cʎ̥ʼ/ – небна странична преградно-проходна изтласкваща съгласна;
• /ʎ̯/ – звучна небна странична едноударна съгласна;
• /ǂ/ – небна щракаща съгласна.

• Място на учленение на съгласните
• Начин на учленение на съгласните
• Относително учленение на звуковете

• Ladefoged, Peter; Ian Maddieson (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8.