Палеор – Уикипедия

Палеор
Φούφας
Гърция
40.5217° с. ш. 21.5522° и. д.
Палеор
Западна Македония
40.5217° с. ш. 21.5522° и. д.
Палеор
Кожанско
40.5217° с. ш. 21.5522° и. д.
Палеор
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина670 m
Население444 души (2021)
ДемонимПальо̀рци
Пощенски код500 05
Палеор в Общомедия

Палеор или Палиор, Пальор, Палиохор (на гръцки: Φούφας, Фуфас, до 1932 година Παλαιοχώρι, Палеохори, катаревуса: Παλαιοχώριον, Палеохорион[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 670 m надморска височина,[2] на 20 km западно от Кайляри (Птолемаида) и на 5 km северно от Емборе (Емборио) в подножието на планината Мурик.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Палеор е смесено българо-турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Паліора като българско село.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палеохори (Palaio-khori), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Палиор (Palior) е посочено като село в каза Джумали с 80 домакинства със 150 жители българи и 70 жители мюсюлмани.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Палеор:

„ Село Палеохор, разположено сред равнината с 30 мохамедански и 50 български къщи. Данъкът на първите е 4300 пиастри, а на вторите – 9760 пиастри и инание-аскерие 3860 пиастри.[7] “

Атанас Шопов посещава Палеор и в 1893 година пише:

„ Палеор е малко селце, населявано от турци и българи, но е станало известно със своята жилава борба с гръцката пропаганда за своя език в църквата и училището. В тая борба е имал важно значение тамошний Сакеларий... Щом стигнахме в Палеор, аз се отправих в мъжкото училище, дето заварих учителя да се занимава с 50 – 60 селянчета... В Палеор в онова време имаше и мъничка гъркоманска партия. Училището се състои от две стаи, в едната преподава българският, а в другата гръцкият учител, поддържан от силогоса... На излизане аз надникнах и в гръцкото отделение; там бяха седнали на един чин само четири деца... Посетих и женското училище, което се помещава в една частна къща. Имаше доста възрастни ученички, на които симпатичната учителка беше успяла да даде нужните първоначални познания.[8] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Палеор има 600 жители българи и 180 жители турци.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Палеор (Полиодоро) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 115 къщи.[10]

В началото на XX век селото е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. От 1893 година в палеорската църква започва да се служи на църковнославянски.[11]

В подготовката за въстание от ВМОРО Палеор е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

„ с. Палеоръ е отъ около 160 кѫщи, село, тоже смѣсено отъ турци и българи. Отъ организиранитѣ 15-20 българи, участвува съ себеотрицание само единъ, а именно:[12] Мати Ивановъ (Карамата) по-после бѣ назначенъ и като войвода.[13] “

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Палеохори (Παλαιοχώρι), Кайлярска каза, живеят 25 гърци елинофони християни и 325 българи схизматици.[14]

В 1905 година по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в селото има 440 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти гъркомани, като функционира българско училище.[15]

Писмо от Палеорската българска община до емборчанина Христо Върбенов с молба за парична помощ за борбата с гъркоманите.
Текст
„

„Бълг. Община с. Палеоръ 13ий Априлий 1893. г.

До Г-на Господина Христо Върбеновъ, благодѣтель на Емборскитѣ[16] бъл. училища

въ Плѣвенъ

Почитайми Г-не,

Долоподписанитѣ, общинари отъ с. Палеоръ (Джумайско Кайлярска кааза) като православни, вѣрни отоманскии поданици на Н.В.Султана Абдулъ Хамидъ ІІий и вѣрни чада на Св. ни Бълг. Екзархия молиме най покорно, ако е възможно, да земите предъ видъ нашата слѣдоюща прозба:

Прѣзъ миналитѣ двѣ години се отпускаше една извѣстна помощь и отъ ваша страна, за която крайно Вий сме признателни. Обаче нашата община за учительтъ ни Н. Кировъ и учителката К. Христова би се задоволила съ екзархийската си помощь, макаръ да е малка тя, но грамаднитѣ ни разноски, направени въ непрѣстаната ни борба съ гъркоманитѣ по църковно-училищний въпросъ, покриха не само всичката му заплата, особено учительтъ го искараха и отъ други суми. Затова пакъ крайнно ве умоляваме, ако е възможно да ни отпуснитѣ и за тая година отъ ваша страна една малка помощь.

Църковний въпросъ въ Палеоръ, който състоѣше въ това, дали на славянский да се пѣе въ черквата или на гърский, има началото си още отъ прѣди нѣколко години, но въ началото на настоящата учебна година, той се усили още повече, и най сетнѣ се разрѣши въ наша полза.

Увѣрени, че прозбата ни ще сѫ удовлетори, оставами за всегда признателни ваши сънародници

Прѣдсѣдатель: [не се чете]

Членове:

1. [не се чете]

2. [не се чете]

3. [не се чете]

4. [не се чете]

5. Марко [не се чете]

6. [не се чете]"

Печат: Българска Община с. Палеоръ 1890

“

Голямото българско село силно пострадва от гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Гръцките андарти заплашват палеорци да изоставят екзархията и да се върнат в лоното на елинизма, но селяните, начело с дядо Кирил Бънчелов (Банчелов), член на хукюмата в Кайляри,[17] се противопоставят на опитите да се върне селото под опеката на Цариградската патриаршия. Бомбените нападения над Кире Бънчелов го карат да превърне къщата си в малка крепост със зазидани прозорци и бойници за стрелба. На 7 май 1907 година сборен андартски отряд от четите на капитаните Андрея, Мицо и Флора, начело с подпоручика от гръцката армия Захариас Пападас с псевдоним капитан Фуфас, напада Палеор. Българската селска милиция оказва ожесточена съпротива и под къщата на Кире Бънчелов загива подпоручик Фуфас с няколко свои четници, а мнозина са ранени. След като подпалват 4 къщи и убиват 3 жени андартите се оттеглят от Палеор.[18]

След Младотурската революция на 16 януари 1909 година емборската община изпраща следната телеграма до Отоманския парламент:

„ Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от преди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години гръцкият лерински владика с кайлярския каймакамин я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани. Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите. Жителите на селата Дорутово и Асан-кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и училищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи. Общински председател Папа Георги.[19] “

По време на Балканската война 9 души от Палеор се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20] Към 1912 година в Палеор действа четата на капитан Зико.[21]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население се изселва в България. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Палеор има 150 къщи славяни християни и 35 къщи турци.[22] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Палеор и на негово място са заселени няколко гръцки бежански семейства от Понт със 112 жители. В 1928 година Палеор е смесено местно-бежанско селище с 51 бежански семейства и 195 жители бежанци.[23] В 1932 година Палеор е преименувано на Фуфас на името на капитан Пападас.

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че Палеор има 250 къщи, от които 200 „чуждогласни българофонни“ и около 50 бежански от Понт.[24]

През 1947 година 22 комунисти от Палиор са осъдени на смърт.[25]

Църквите в селото са построени през XX век - „Света Параскева“ главна и „Свети Георги“.

В 1992 година е основан силогосът (комитет) „Капитан Фуфас“, като една от основните му цели е „да засилва гръцкото съзнание“ на населението.[26]

Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито, тютюн, картофи, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Палеор на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Лесковица[3] Λεσκοβίτσα Дасилион Δασύλλιον[27] местност на С от Палеор[3]
Слатина[28] Σλάτινα Евфора Εύφορα[27] река на С от Палеор, ляв приток на Белева река[28]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 948[2] 876[2] 458[2] 1225[2] 1197[2] 1174[2] 911[2] 850[2] 827[2] 857 575 444

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Марко Иванов
Родени в Палеор
  • Борис Айтов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 1 и 3 рота на 8 костурска дружина[29]
  • Васил Петров Пейчинов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[30]
  • Васил Стоянов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[31]
  • Гел Сърбинов (1889 – 1933), български емигрантски деец от Македонската патриотична организация
  • Георги Айтов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[29]
  • Димитър Марков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[32]
  • Димитър М. Сърбинов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[33]
  • Кирил Иванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[34]
  • Коста Атанасов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[35]
  • Марко Иванов (1877 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Серафим Иванов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 8 костурска дружина[29]
  • Янко Вълчев (Вълчов), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[36]
Починали в Палеор

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 300. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96 – 97.
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 154. (на руски)
  8. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 232 – 233.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ s:Писмо от Палеорската българска община
  12. ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 10.
  13. ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
  14. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 521. (на гръцки)
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178 – 179. (на френски)
  16. ↑ Емборе и Палеор са съседни села.
  17. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 23.
  18. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 81.
  19. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 526.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
  21. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 276-277.
  22. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  23. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  24. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
  25. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 218 - 221. (на английски)
  26. ↑ Ομοσπονδία Δυτικομακεδονικών Σωματείων Θεσσαλονίκης, архив на оригинала от 27 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080627170126/http://odsth.org/SullogoiDetails.asp?menu=4&Sullogos_ID=60&Som_ID=3, посетен на 16 юни 2006 
  27. ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  28. ↑ а б Flórina GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  29. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 544.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 665.
  32. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 684.
  34. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 297.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Палеор&oldid=12349818“.