Панчо Панчев – Уикипедия

Панчо Панчев
български писател, драматург и сценарист
Роден
Панчо Борисов Панчев
Починал

Националност България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Литература
ПсевдонимДядо Пънч
Жанровестихотворение, сценарий, гатанка, приказка
НаградиПетя Караколева“ (2007)
Гео Милев“ (2017)

Уебсайт

Панчо Борисов Панчев, известен на децата като Дядо Пънч, е български писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца – пиеси, стихове, стихотворни гатанки, приказки, дори малкия роман „Дневник на слончето“. Неговите стихотворения се срещат в помагалата по български език и литература.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 ноември 1933 г. в град София. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а след това – през 1955 г. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност „Театрознание“ при професор Гочо Гочев. Бил е главен редактор на списание „Театър“ (1966 – 1969), а също и на сп. „Славейче“, в едни от най-трудните (и фактически последни) години за списанието (1997 – 2002 г.), когато е направен опит да се възстанови оригиналният му изглед отпреди 90-те години.

Автор е на 50 пиеси, които са поставяни на различни сцени в България и в чужбина и на десетки книги и книжки за деца. Писал е и във всички други литературни жанрове.

В чужбина (Чехия, Словакия, Унгария, Германия Полша, Румъния, Русия и други бивши републики от Съветски съюз, Финландия, Белгия, САЩ, Монголия и др.) е поставяна неговата пиеса „Приказка за калпаците“, а в някои страни са поставяни още „Очи в очи“, „Вълци нема“, „Приказка за тиквата“, „Произшествие“, „Има ли смисъл да утепваме мечка?“, „Принцесата и свинарят“ и др.

Освен сборници или отделни издания на пиеси (общо няколко томчета) има и десетки книги и книжки за деца като например:

  • „Приказки с лъжи“, „Приказки от близо и далече“, „Ако искаш вярвай!“ и др. – (приказки)
  • „Стихотворения за тебе“, „Бау-бау, Шаро“ задно с „Пис-пис, Писано“, „Стихотворения с мустаци“ заедно със „Стихотворения с панделки“ и др. – (стихотворения)
  • „Зоологическа азбука“ (тираж 130120 броя), „Гатанки-цветанки“ (тираж 120090 бройки), „Гатанки за лека нощ“, „Отгатнете градовете“, „Гатанки за возене“ и още няколко десетки книжки – (гатанки)

За възрастни читатели:

  • „Неизречено на глас“ – (лирика),
  • „Магарешки мечти“ – (басни)

Превел е и доста приказки и стихове от руски език.

През 2007 г. получава националната награда за детска литература „Петя Караколева“.[1]

Умира на 10 октомври 2019 г. в София.

  • Златната ряпа (1990)
  • Шаро – пасажер (1980)
  • Шаро – фотограф (1980)
  • Шаро – детектив (1979)
  • Медал за Шаро (1977)
  • Шаро – музикант (1977)
  • Шаро – художник (1977)
  • Мимоходом – ан пасан (1976)
  • Страст (1971)
  • Наследници (1970)
  • Дупката (1966)
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за