Парижки университет – Уикипедия

Парижкият университет, известен и като Сорбоната (по името на един от колежите му, днес име на историческото здание на университета, на френски: La Sorbonne) е университет във френската столица Париж, съществувал като едно цяло до 1971 г. Основан в средата на XII век, той е един от първите университети в Европа. През вековете се е радвал на завидна репутация в широк кръг от области от човешкото познание. В него са изучавали науки и изкуства и провеждали научни изследвания личности като Франсоа Рабле, Дени Дидро, Анри Поанкаре, Пиер и Мария Кюри, Жозеф Лиувил, Жак Моно и много други.

Произлезлите от него университети и до днес привличат студенти и учени от високо ниво. С Парижкия университет са свързани 47 нобелови лауреата^[1], както и 7 филдсови медалиста^[2] (в това число са включени завършили или работили в Парижкия университет и произлезлите от него университети). Сред тях са и най-скорошните френски носители на споменатите награди: лауретатът на Нобеловата награда по физика за 2012 г. Серж Арош и филдсовият лауреат за 2010 г. Седрик Вилани. В Парижките университети са учили, защитавали докторски дисертации, преподавали и провеждали научни изследвания множество политици, икономисти, учени, хора на изкуството и личности, свързани с френския и световен интелектуален елит.

След студентските вълнения от 1968 година Парижкият университет е разделен на 13 университета, всеки от които е наследник на определени факултети и катедри на стария университет. В историческите сгради на Университета се помещават университетите „Париж I – Пантеон-Сорбона“, „Париж II – Пантеон-Асас“, „Париж III – Новата Сорбона“, „Париж IV – Париж-Сорбона“ и „Париж V – Рене Декарт“.

13-те университета, наследници на Парижкия университет са:

Нормативен контрол BNF GND ISNI NLI J9U LCCN LNB MBp NKC NLA IdRef VIAF

Портал „Образование“          Портал „Франция“