Пейка – Уикипедия

Старовремска пейка-еднодръвка от Етъра
Монах си почива на пейка в парка

Пейка (или още скамейка) е вид мебел, приспособление за сядане на няколко души, традиционно изработвана от дърво и представляваща дървен плот върху подпори. Понякога се изработва от камък, метал, пластмаса или други синтетични материали. Голяма част от пейките имат облегалки за гърба и ръцете.

Местата, които най-често се асоциират с тях, са градините и парковете.

В България, в малките градчета и села, обикновено се слагат или до входната врата, или в двора, а в редки случаи и в лятната кухня.

С пейки са обзаведени и всички чакални, като тези на летища и железопътни гари. Всички църкви предлагат скамейки за сядане. Във фитнес залите някои уреди са снабдени с тапицирани скамейки. Големите студентски аудитории също се състоят основно от дълги скамейки.

Често използвани изрази

[редактиране | редактиране на кода]
  • подсъдима скамейка – мястото в съдебна зала, предназначено за подсъдимия, изразът може да има и преносен смисъл
  • резервна скамейка – това е скамейката при спортни състезания, на която сядат резервните състезатели, този израз също може да има преносно значение
  • ученическа скамейка – израз, означаващ времето на ученическите години
  • студентска скамейка – израз, означаващ времето на студентските години