Петрино (община Ресен) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Петрино.

Петрино
Петрино
— село —
41.1036° с. ш. 20.9461° и. д.
Петрино
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина970 m
Население0 души (2002)
Пощенски код7310
МПС кодВТ
Петрино в Общомедия

Петрино (на македонска литературна норма: Петрино) е село в община Ресен, Северна Македония.

Селото е разположено на запад от град Ресен, в Изток планина.

На 8 km западно от Петрино е разположена крепостта Кале, идентифицирана със средновековния град Василида.[1][2]

В XIX век Петрино е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Петрина (Pétrina) е посочено като село с 8 домакинства и 22 жители българи.[3]

Атанас Шопов минава през Петрино и в 1893 година го описва като „българско селце от няколко къщи“.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Петрино има 78 жители, всички българи християни.[5] Селото пострадва по време на Илинденско-Преображенското въстание.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Петрино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 13 къщи.[7]

В началото на XX век жителите на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Петрино има 112 българи екзархисти.[8]

Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.[9]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 275.
  2. Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
  4. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 285.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  6. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 3 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 14.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 декември 2007