Петров дол (област Варна) – Уикипедия

Петров дол
Обществена сграда в Петров дол
Петров дол 43.229622, 27.457708 Петров дол
Общи данни
Население	347 души[1] (15 март 2024 г.) 13,1 души/km²
Землище	26,503 km²
Надм. височина	130 m
Пощ. код	9225
Тел. код	05168
МПС код	В
ЕКАТТЕ	56143
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Провадия Димо Димов (ГЕРБ; 2023)
Петров дол в Общомедия

Петров дол е село в Североизточна България. То се намира в община Провадия, област Варна.

Петров дол се намира на 6 км северно от град Провадия и се свързва с републиканската пътна мрежа и aвтомагистрала „Хемус“ посредством Републикански път III-208. Селото е разположено в северната периферия на Добринското плато в долината на река Язтепенска.^[2]

Първи данни за селото под името Дерекьой (тур. село в речна долина) са открити в османския данъчен регистър джизие от 1635 г. Според регистъра, селото и още няколко други от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на султан Селим I (1512 – 1520). Селото се споменава и в османски регистър от 1676 г. относно разпределяне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на шест авариз ханета, което се интерпретира като 50 и 80 къщи и вероятно означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. През османския период в селото живеят православни албанци (арнаути), които заедно с част от коренните жители през 1773 – 1829 г. се изселват в Калипетрово, Силистренско и Каракурт (южно от Болград, дн. Украйна). За това сведения дава Константин Иречек, който нарича селото Петрина река) и сам цитира Павел Джорджич, определяйки някогашното албанско население на селото като военизирано и самоотбраняващо се срещу кърджалиите.^[3]

През 1909 година е създадена земеделска кооперация „Искра“. Към 1935 година тя има 78 члена.^[4]

През 1923 г. е издадено постановление за уволнението на секретаря на Дерекьойската община след доклад на окръжен проверител.^[5]

Със заповед № 3072 от 11 септември 1934 Министерски съвет преименува село Дере кьой на село Петров дол. В най-новата история с указ № 385 от 4 ноември 1996 селата Венчан, Златина, Петров дол и Староселец и техните землища са отделени от община Ветрино и присъединени към община Провадия.

Численост на населението според преброяванията през годините:^[6][7]

Година на преброяване Численост 1934 1064 1946 1189 1956 1205 1965 1103 1975 955 1985 746 1992 576 2001 444 2011 369 2021 362

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[8]

Северно от селото по посока АМ „Хемус“ се намира местността Голямата канара, обявена за защитена местност със Заповед №213/05.04.1979 г. Представлява карстов каньон със специфичен ландшафт, гнездово местообитание на редки грабливи птици, включени в Червената книга на България и защитени по смисъла на Закона за биологичното разнообразие: белоопашат мишелов, египетски лешояд, скален орел, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, вечерна ветрушка и др. Защитената местност е достъпна и подходяща за орнитологичен туризъм. По-късно в местността уединение са търсили монаси отшелници, създали скалния манастир „Голямата канара“,^[9][10][11] наричан още „Седемте килии“ или „Седемте одаи“.^[12] Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги^[13] и Градище.^{[14][15][16][17]}

В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на 21 октомври 1926 г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника. Към Народно читалище „Вичо Иванов“ са организирани етнографска и земеделска музейни сбирки.^[18]

Съборът на селото по традиция се провежда на 6 май (Гергьовден).

Родени в Петров дол

• Вичо Димов Иванов (25 май 1901 г. – 14 май 1979), писател и литературен критик
• Чорбаджи Коста Димитров (1818 – 3 октомври 1893) – търговец и общественик от XIX век в Провадия
• Панайот Николов – Дерекьовлията (1799 – 1908) – участник в борбите за независимост на българската Църква в Провадия

Портал „География“          Портал „България“