Петър Бояджиев (фармацевт) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Бояджиев.
Петър Бояджиев | |
български фармацевт | |
Роден | 1886 г. |
---|---|
Починал | 1971 г. |
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Лозански университет Карлов университет |
Семейство | |
Съпруга | Люба Кулева |
Други роднини | Петър Бояджиев (министър) (внук) |
Петър Димитров (Мицов) Бояджиев е български фармацевт от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1886 година в село Морарци, Кукушко,[1] в семейството на Мицо (Димитър) Бояджи, бубохранител, и жена му Екатерина; има по-голям брат Христо.[2]
Завършва Солунската българска мъжка гимназия в 1906 година (випуск ΧXI).[3] Заминава да продължи образованието си в Швейцария, където следва фармация в Лозанския университет.[2] След това се премества в Прага, където се дипломира като фармацевт.[4]
Завръща се в родния си край и през 1910 година е аптекар в Солун. Във връзка е с български революционери като свещеник Трайко Калайджиев, след чието убийство на 20 септември е привикан в полицейското управление заедно с Иван Караджов, Лука Перфанов, учителя Щурков от Велес, комисионера и бивш учител Поппетров, студента по право Петър В. Момчев, администратора на в. „Право“ Т. Коев и други. За тях властта смята, че са във връзка с революционните комитети, и са предупредени, че ще бъдат държани отговорни за всичко, което би се случило в Солун.[5]
Оженва се за Люба Кулева от Прилеп[6], завършила Солунската българска девическа гимназия, учителка в нея от 1910 до 1911 година.[7] След като легализира дипломата си в Цариград и работи известно време там, заминава със семейството си за България, където открива аптека на гара Левски. Синът им Димитър се ражда в София през май 1913 година.[6] Живеят и на гара Левски, и в София, където през 1930 година Димитър Бояджиев построява апартаментна сграда на ул. „Софроний Врачански“ № 61, на ъгъла с ул. „Цар Симеон“).[8]
Участва в Първата световна война, награден е с орден „За военна заслуга“.[9] Капитан от българската армия.[10]
След Деветосептемврийския преврат е репресиран. Умира в София през 1971 година.[6]
Внук на Петър Бояджиев е българският лекар Петър Бояджиев, министър на здравеопазването в правителството на Иван Костов.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Бояджи (около 1848 – ?) | Екатерина (около 1851 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Бояджиев (около 1881 – ?) | Люба Кулева (1891 – 1970) | Петър Бояджиев (1886 – 1971) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Лиляна Данилчева (1917 – 1987) | Димитър Бояджиев (1913 – 2007) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Петър Бояджиев (р. 1938) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ По данни от екзархийската епархийска книга на Морарци от края на 1906 или началото на 1907 г. тогава той е 20-годишен (ДАА, ф. 246К, оп. 9, а.е. 365, л. 53 гръб и 54)
- ↑ а б Екзархийска епархийска книга на Морарци, ДАА, ф. 246К, оп. 9, а.е. 365, л. 53 гръб и 54.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
- ↑ Георгиев, Величко, Трифонов, Стайко. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX - началото на XX век). Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 644.
- ↑ а б в Петър Д. Бояджиев // geni.com.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
- ↑ Български архитектурен модернизъм. Апартаментна сграда на Петър Бояджиев // foundationbma.org. Посетен на 7 ноември 2023.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 132-133
- ↑ Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити // Военноисторически сборник (8). 2008. с. 31. Архивиран от оригинала на 2009-02-05. Посетен на 2009-04-11.