Пигмент – Уикипедия

Пигментите (на латински: pigmentum – „боядисвам, придавам цвят“) са вид оцветители, т.е. вещества, които оцветяват. За разлика от багрилата, те се състоят от частици и са практически неразтворими в средата, в която са приложени. В биологията терминът „пигмент“ се отнася до всички оцветители в организмите.^[1]

Пигментите могат да бъдат диференцирани според тяхната химическа структура (неорганични, като титанов оксид, железооксидни пигменти и др., или органични, като фталоцианин и др.); техните оптични свойства (бяло, цветно, черно и различни ефекти) и техническите им свойства (защита от корозия, магнетизъм).

• пурпурни: алуминиеви, медни (BaCuSi₂O₆), кобалтови, манганови (NH₄MnP₂O₇)^[2]
• сини: алуминиеви (Na_{8 – 10}Al₆Si₆O₂₄S_{2 – 4}), медни (CaCuSi₄O₁₀ или BaCuSi₄O₁₀), кобалтови, железни (Fe₇(CN)₁₈)
• зелени: кадмиеви (CdS), хромови (Cr₂O₃ или Cr₂O₃•H₂O), медни (Cu(C₂H₃O₂)₂·3Cu(AsO₂)₂ или CuHAsO₃)
• жълти: арсенови (As₂S₃), кадмиеви (CdS), хромови (PbCrO₄), кобалтови (Na₃Co(NO₂)₆), железни (Fe₂O₃.H₂O), оловни, титанови, калаеви (SnS₂)
• оранжеви: кадмиеви, хромови (PbCrO₄ + PbO)
• червени: кадмиеви (CdSe), на основата на железен оксид (Fe₂O₃), оловни (Pb₃O₄), живачни (HgS)
• кафяви: глинести (Fe₂O₃ + MnO₂ + nH₂O + Si + AlO₃)
• черни: въглеродни, железни (Fe₃O₄), титанови
• бели: антимонови (Sb₂O₃), бариеви (бариев сулфат), оловни ((PbCO₃)₂·Pb(OH)₂), титанови (титанов диоксид), цинкови (цинков оксид)