Пиеро дела Франческа – Уикипедия

Пиеро дела Франческа
Piero della Francesca
италиански художник
предполагаем автопортрет „Възкресение“
предполагаем автопортрет
Възкресение
Роден
1415 г.
Починал
Националноститалианец
Стилживопис
НаправлениеРанен Ренесанс
Известни творби„Кръщение Христово“
„Бичуването на Христос“
ПовлиялЛука Синьорели, Мелоцо да Форли
Пиеро дела Франческа в Общомедия

Пиеро дела Франческа (Pronunciation; на италиански: Piero della Francesca), известен и като Пиеро дел Борго, е един от най-значимите таланти в италианската живопис. Родителите му са местен търговец на платове и аристократка от Умбрия. Сведенията за точната дата на раждането му са изгубени заради пожар в архивата на родното му градче Борго-Сансеполкро.

Живее и твори през XV век. Приятел е на Алберти и на математика Лука Пачоли. Той е учител на Лука Синьорели и повлиява на Мелоцо да Форли, на бащата на Рафаело - Джовани Санти и на други умбрийски художници, включително на ранните творби на самия Рафаело.

Портрети на херцог Федерико да Монтефелтро и херцогиня Батиста Сфорца, галерия Уфици, Флоренция

Счита се, че авторският стил на Пиеро се формира под влияние на Флорентинската школа. Започва работа във Флоренция, заедно с Доменико Венециано. Възможно е той да е ученик на неизвестен живописец от Сиена, но всъщност не е известно при кого е учил, въпреки че са известни някои негови ранни работи, включително под ръководството на Антонио Д' Ангиари в олтара на църквата "Сан Франческо" в Борго-Сансеполкро.

Той е най-големият интелектуалец в живописта преди Леонардо да Винчи, но се отличава и с чувствителност и хармоничност. Произведенията му са с величествени, запленяващи и тържествени, а образите - стилизирани, съразмерни и изпълнени със светлина и мекота.

В края на живота си Пиеро започва да губи зрението си и се посвещава на изучаване на математиката[1]. Той е автор на 2 математически трактата: „За перспективата в живописта“ (Амброзианска библиотека в Милано) и „Книга за петте правилни тела“. Пиеро открива въздушната перспектива, след като забелязва, че с отдалечаването на предметите цветовете губят силата си.

Ако флорентинците искат да изобразяват света какъвто е, то Пиеро първи от живописците прави последователни изводи чрез убеждението си, че светът може да се изобрази само такъв, какъвто той представлява, но видимото не е такова само по себе си, а само благодарение на светлината по различен начин отразявана от различни повърхности[2].
Олтар на Монтефелтро, Пинакотека „Брера“, Милано, 1472 – 1474 г.
„Историята на Савската царица“,
църква „Сан Франческо“ в Арецо
„Намиране и изпитване на Животворящия кръст“. Описва събитията, предполагаемо залегнали в основата на празника Кръстовден.
„Победа на Ираклий над Хозрой“. Вероятно отразява победната за византийците Битка при Ниневия.
„Сиджизмондо Малатеста пред св. Сигизмунд“, фреска 257×345 cm.
Темпио Малатестиано, Римини (1451)
  1. Белоусов С. «Полиптих Мизерикордия» Пьеро делла Франческа // Юный художник. — 1989. — № 8. — С. 7-9.
  2. Степанов А. В. Искусство эпохи Возрождения. Италия. XIV—XV века. — СПб: Азбука-классика, 2003. — С. 504. — ISBN 5-352-00597-6
  3. Джорджо Вазари – „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.