Подмол – Уикипедия

Тази статия е за битолското село. За охридското вижте Подмоле.

Подмол
Подмол
— село —
41.2° с. ш. 21.5644° и. д.
Подмол
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина699 m
Население138 души (2002)
Пощенски код7514
МПС кодPP
Подмол в Общомедия

Подмол (на македонска литературна норма: Подмол) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Селото е разположено в областта Пелагония, в най-южните склонове на планината Дрен, южно от град Прилеп.

Български войници в Подмол по време на Първата световна война, 1917 година.

В XIX век Подмол е българско село в Битолска кааза на Османската империя.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Подмолъ има 250 жители, всички българи християни.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Подмол е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[2]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Подмол има 208 българи екзархисти и работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 138 жители, всички северномакедонци.[5]

Родени в Подмол
  • Блаже Милушев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 12 лозенградска дружина, починал от холера[6]
  • Илия Найдов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 4 рота на 4 битолска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[7]
Починали в Подмол
  • Димитър Павлов Романски, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[8]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007 
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 440.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 477.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 72; а.е. 528, л. 20