Под игото (филм, 1952) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Под игото.

Под игото
РежисьориДако Даковски
ПродуцентиБългарска кинематография
СценаристиГеорги Крънзов
Павел Спасов
В ролитеМирослав Миндов
Лили Попиванова
Петко Карлуковски
Васил Кирков
МузикаФилип Кутев
ОператорБончо Карастоянов
ЖанрИсторически филм
Премиера10 ноември 1952 г.
Времетраене118 минути
СтранаБългария Народна република България
Езикбългарски
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Под игото“ е български игрален филм (исторически, драма) от 1952 година на режисьора Дако Даковски. Сценарият е на Георги Крънзов и Павел Спасов и се основава на романа „Под игото“ на Иван Вазов. Оператор е Бончо Карастоянов. Художници са Георги Попов и Стоян Сотиров. Музиката във филма е композирана от Филип Кутев.

Главните роли се изпълняват от Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Васил Кирков.

Филмът е първата мащабна продукция на държавната Българска кинематография, а режисьорът получава за него Димитровска награда.

Действието се развива през 1875 – 1876 година в няколко селища в Подбалкана, район, участвал активно в Априлското въстание. В градчето Бяла черква се завръща след бягство от Диарбекир Иван Кралича (в ролята Мирослав Миндов), който малко по-късно е назначен за учител под името Бойчо Огнянов. Първата му обществена проява е по време на публичен изпит, при който ученичките на Рада Госпожина (Лили Попиванова) се притесняват от заплетените въпроси на гърчеещия се Кириак Стефчов (Ганчо Ганчев) – Огнянов се намесва и помага на момичетата.

Доктор Соколов (Васил Кирков) и Огнянов организират хората в таен комитет за вдигане на въстание. Представителя на Клисура – Боримечката (Петко Карлуковски), се среща с Огнянов и му обещава подкрепа. От Кириак Стефчов турците разбират, че Огнянов е Иван Кралича. Отиват да го арестуват в църквата, откъдето по време на служба той се измъква с помощта на Колчо слепеца (Константин Кисимов).

На седянка в дядо Стойковата къща в Клисура моми и ергени се веселят. В същото време в мазето Огнянов оповестява датата на въстанието. Подготовката на въстанието е в пълен ход. Рада и Бойчо си дават клетва за обич. Извършено е предателство и въстанието избухва по-рано. Клисура и Бяла черква горят. Въстанието е жестоко потушено. Русия обявява война на Турция и руските войски заедно с българските опълченци освобождават България. Народът въсторжено посреща победителите и празнува дългоочакваната свобода.

Сценаристите Георги Кранзов и Павел Спасов подхождат свободно към текста на романа и добавят или премахват значителни елементи от повествованието с цел да засилят героичния патос на филма и да вплетат в сюжета изгодни за пропагандата на режима моменти.[1] Сцените със смъртта на Бойчо Огнянов и Рада Госпожина са премахнати, а финалът с обесването на Мунчо е заменен с възторжено посрещане на руските войски по време на Руско-турската война.[1] Самият Огнянов е представен като представител на Централния революционен комитет.[1] Добавени са нови сцени на мобилизация на башибозуци и масови сражения.

Сценарият на филма вмъква в сюжета липсващи в романа елементи, които приписват на въстанието частично класов характер, като въстанническия трибунал осъжда на смърт чрез разстрел турски благородници и оправдава "мирните турски селяни", докато в романа е разстрелян за шпионаж клисурския циганин Мехмет, процесът е наречен "Народен съд", оправдавайки по този начин комунистическата разправа с елита на България и изявени български родолюбци седем години преди това, чорбаджиите са представени в значително по-отрицателна светлина, премълчавайки, и че самият Огнянов е чорбаджийски син, заради политиката на държавен атеизъм поп Ставри и игумен Натанаил отсъстват, както и любовния триъгълник между Бойчо Огнянов, Кандов и Рада Госпожина. Първият въпрос, който задава Кириак Стефчов докато изпитва ученичките на Рада Госпожина в женското училище е свързан с Църковната борба, принизявайки Екзархията като "създадена по волята на Високата порта". Добавени са сцени, показващи антиевропейски настроения сред българите и подкрепа на европейците за османските власти, а Русия е описана като единствен съюзник на въстаниците, въпреки че в частта на романа, чието действие се развива след потушаването на въстанието, Огнянов изразява надежда за намеса и от страна на другите Европейски Велики сили и съчувствието на другите християнски страни на континента. Рада загива в бой с оръжие в ръка, докато в романа е убита от рикоширал куршум, докато е в безсъзнание в изоставената воденица.

„Под игото“ е първата мащабна продукция на държавната Българска кинематография и комунистическото правителство влага в нея значителни средства, разчитайки на пропаганден ефект. Режисурата е възложена на Дако Даковски, бивш партизанин, който учи във Всесъюзния държавен институт по кинематография в Москва и представя филма като своя дипломна работа там. В продукцията участват съветски специалисти, а консултант на режисьора е Сергей Василиев, един от режисьорите на известния пропаганден филм „Чапаев“. По това време Василиев прави огледи на места за снимки на заснетата малко по-късно съветско-българска копродукция „Героите на Шипка“.[2]

Участие в „Под игото“ взимат много от известните по това време театрални актьори, почти всички студенти във Висшето театрално училище, жители на селата, в които се снима, както и военни части, включително кавалерийски. Сред статистите е и шестгодишната бъдеща певица Силви Вартан, според която именно участието във филма я подтиква към сценичната кариера.[3]

Композитор на филма е Филип Кутев, а музиката се изпълнява от Софийската филхармония и от оглавявания от него Държавен ансамбъл за песни и танци. Участници в ансамбъла са основната част от статистите в сцената със седянката.[4]

Външните снимки на филми са направени в Копривщица, както и в района на Троянския манастир и средногорското село Петрич.

Роля Изпълнител
В ролите
Иван Кралича/Бойчо Огнянов Мирослав Миндов
Рада Госпожина Лили Попиванова
Иван Боримечката Петко Карлуковски
доктор Соколов Васил Кирков
чорбаджи Юрдан Народен артист Петър Димитров
Кириак Стефчов Ганчо Ганчев
Тосун бей Стефан Пейчев
бай Марко Заслужил артист Никола Попов
Колчо Слепеца Народен артист Константин Кисимов
Марин Въглищаря Народен артист Иван Димов
Кандов Георги Раданов
Мичо Бейзедето Петър Василев
Калчо Букчето Стефан Петров
Стоян Воденичаря Стефан Великов
дякон Викенти Апостол Карамитев
Марийка Иванка Милева
Петър Овчаров Иван Тонев
Стайка Чонина Катя Чукова
дядо Стойко Евтим Вълков
Участват още
Народен артист Петко Атанасов
калугерката Заслужила артистка Елена Хранова
Заслужил артист Борис Ганчев
Заслужил артист Никола Балабанов
Заслужил артист Асен Камбуров
Цветана Николова
Димитър Пешев
Любен Калинов
Енчо Тагаров
Стефан Сърбов
Панайот Волов Рачко Ябанджиев
Борис Сарафов
Георги Бенковски Дако Даковски
(не е посочен в надписите на филма)
ученичка на Бойчо и Рада Силви Вартан
(не е посочена в надписите на филма)
слугата на Пехливан ага Иван Обретенов
(не е посочен в надписите на филма)
селянин Георги Калоянчев
(не е посочен в надписите на филма)
селянин Георги Георгиев – Гец
(в масовите сцени; не е посочен в надписите на филма)
Димитър Бочев – Бочката
(не е посочен в надписите на филма)
селянин Николай Дойчев
(не е посочен в надписите на филма)

В масовите сцени участват студенти и студентки от Д.В.Т.У. „Кръстьо Сарафов“, бойци и офицери от народната армия, население от Троянско, Копривщица и село Средногорец.

Творчески и технически екип

[редактиране | редактиране на кода]
Режисьор Дако Даковски
Сценарий Павел Спасов
Георги Крънзов
Оператор Бончо Карастоянов
Музика Заслужил артист Филип Кутев
Звукооператор Димитър Стефанов
Художници Георги Попов
Заслужил художник Стоян Сотиров
Втори режисьор Продан Ортодоксиев
Втори оператор Константин Янакиев
Асистент-режисьор Александър Благоев
Асистент-оператор Емануил Пангелов
Монтаж Катя Василева
Грим Анатоли Иванов
Ценко Бояджиев
Музиката се изпълнява от Оркестър на Софийската държавна филхармония
Диригент:
Васил Стефанов
Песните изпълняват Държавен ансамбъл за песни и танци
и радиохорът
Художествен ръководител на студията Слав Славов
Консултанти: Полковник Йоно Митев
Майор Борис Чолпанов
Директор на продукцията Александър Христов
Производство Българска кинематография
Студия за игрални филми
/Copyright © 1952/
Цитирани източници