French
DeutschПравителство на Гриша Филипов – Уикипедия
| Правителство на Гриша Филипов | ||||
 77-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Първи секретар | Тодор Живков | |||
| Председател на МС | Гриша Филипов | |||
| Народно събрание | VIII | |||
| Сформиране | 18 юни 1981 г. | |||
| Разпускане | 19 юни 1986 г. | |||
| Продължителност | 5 години и 1 ден | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | ОФ (БКП, БЗНС) | |||
| Министри | 30 | |||
| ~ мъже | 28 | |||
| ~ жени | 2 | |||
| Средна възраст | 57 години | |||
| Представителство | ||||
| Народно събрание | 370 / 400 | |||
| ||||
Правителството на Гриша Филипов е седемдесет и седмо правителство на България (тринадесето на Народна република България), избрано от VIII народно събрание на 18 юни 1981 г.[1] Приемник е на второто правителство на Станко Тодоров. Управлява до 19 юни 1986 г., след което се преобразува в правителството на Георги Атанасов.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
В началото и средата на 1980-те години кризата в България обхваща повечето сектори от икономиката. Перестройката в СССР, намаляването на вноса на евтин суров нефт от СССР и поскъпването му, свиването на оръжейните пазари на страната принуждават управляващите да взимат нови заеми от международните финансови институции. Въпреки идеологизацията и административния контрол на БКП във всички области на образованието, науката и културата (преса, книгоиздаване и обучение), през периода 1966 – 1986 г. развитието на духовната сфера бележи напредък. Той е продиктуван до голяма степен от желанието на БКП да афишира пред света успехите си в изграждането на социализма и отпусканите във връзка с това огромни държавни субсидии. В края на 1980-те години България разполага с 30 висши учебни заведения със 138 хиляди студенти и 19 200 преподаватели срещу само 5 висши училища, 10 хиляди студенти и 453-ма преподаватели през 1944 г. През 1989 г. в страната има 31 611 научни работници, част от които са с международна известност. Големи са успехите в изобразителното изкуство‚ книгоиздаването, музикалната култура‚ театъра и киното.
Във външната политика на България и за този период СССР е най-големият външнотърговски партньор (над 50% от външнотърговския и обмен). На второ и трето място остават ГДР и Полша. Засилват се контактите с държави от Азия и Африка, като в края на 70-те стокообменът с тях достига 7,3%. Активизират се и връзките със Запада – 12,4%. През 1985 г. Съвета за икономическа взаимопомощ приема мащабна програма до 2000 г. Отношенията с Югославия са непостоянни. Въпреки декларациите на българските политици, че България е за запазване на границите между държавите, определени след Втората световна война, недоверието между балканските страни остава. Така Белград продължава чрез средствата за масово осведомяване и образованието да насажда антибългарски настроения сред населението си.
С Гърция и Турция са подписани многобройни междуправителствени спогодби за икономическо и културно сътрудничество. След 1984 г. обаче, във връзка с „възродителния процес“ в страната, рязко се влошават отношенията с Турция.
Съставяне[редактиране | редактиране на кода]
Кабинетът, оглавен от Гриша Филипов, е съставен от политически дейци на Отечествения фронт (Българска комунистическа партия и БЗНС (казионен)).[2][3]
Кабинет[редактиране | редактиране на кода]
Сформира се от следните 22 министри, 7 зам.-председатели и един председател на Министерския съвет.[4][5][6]
Ведомства без ранг на министерства[редактиране | редактиране на кода]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на БНБ | Веселин Никифоров | БКП | |
- 1: – член на правителството.
Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]
от 7 юли 1981[редактиране | редактиране на кода]
- Стефан Стайнов е освободен от поста председател на Комитета по архитектура и благоустройство.
от 21 юли 1981[редактиране | редактиране на кода]
- Внезапно умира председателя на Комитета за култура Людмила Живкова. Поста остава свободен до 2 февруари 1982 г.[7]
от 26 август 1981[редактиране | редактиране на кода]
- На 26 август 1981 г. умира зам.-председателя на Министерския съвет и министър на металургията и минералните ресурси Стамен Стаменов.
от 30 октомври 1981[редактиране | редактиране на кода]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам. министър на вътрешната търговия и услугите | Христаки Иванов | БКП | |
от 2 февруари 1982[редактиране | редактиране на кода]
- На ІХ пленум на ЦК на БКП са избрани:
- за председател на Комитета за култура Георги Йорданов – кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и зам.-председател на Министерския съвет.
- за министър на металургия и минерални ресурси Тодор Божинов.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Комитета за култура | Георги Йорданов | БКП | |
| металургия и минерални ресурси | Тодор Божинов | БКП | |
от 4 февруари 1982[редактиране | редактиране на кода]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам.-председател на Комитета за култура | Светлин Русев | БКП | |
от 19 юли 1982[редактиране | редактиране на кода]
- Кирил Зарев е освободен от поста председател на Държавния комитет за планиране.[8]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| зам.-председател на Министерския съвет | Георги Караманев | БКП | |
| председател на Държавния комитет за планиране | Станиш Бонев | БКП | |
от 3 ноември 1983[редактиране | редактиране на кода]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам.-министър на машиностроенето и електрониката | Васил Стоянов | БКП | |
от 4 януари 1984[редактиране | редактиране на кода]
- Направени са следните промени:
- Преобразуват се:
- Министерството на строителството и архитектурата в Министерство на строителството и селищното устройство. Съвета за териториално и селищно устройство се закрива.
- Министерството на металургията и минералните ресурси и Министерството на енергетиката в Министерство на енергийно-суровинните ресурси.
- Министерството на леката промишленост и Министерството на вътрешната търговия и услугите в Министерство на производството и търговията с потребителски стоки.
- Министерството на машиностроенето и електрониката в Министерство на машиностроенето;
- Комитетът за опазване на природната среда остава без ранг на министерство.
- Освободени са:
- Преобразуват се:
от 11 януари 1984[редактиране | редактиране на кода]
от 4 април 1984[редактиране | редактиране на кода]
- Христаки Иванов е освободен от поста първи зам.-министър на вътрешната търговия и услугите.
от 24 април 1984[редактиране | редактиране на кода]
- Светлин Русев е освободен от поста първи зам.-министър на Комитета за култура.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам.-министър на Комитета за култура | Любомир Павлов | БКП | |
от 9 май 1984[редактиране | редактиране на кода]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Президиума на Медицинска академия1 | Атанас Малеев | БКП | |
- 1: – с ранг на министър.
от 21 май 1984[редактиране | редактиране на кода]
- Освободени са:
- Васил Стоянов от поста първи зам.-министър на машиностроенето, на негово място е назначен Стоян Марков.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам.-министър на машиностроенето | Стоян Марков | БКП | |
от 17 май 1985[редактиране | редактиране на кода]
- Освободени са:
- Никола Тодориев от поста председател на Държавния комитет за наука и технически прогерс. Пост остава вакантен до 18 октомври 1985 г.
- Тончо Чакъров от поста първи зам.-министър на машиностроенето.
от 18 май 1985[редактиране | редактиране на кода]
- Преобразуват се:[9]
- Министерството на енергийно-суровинните ресурси се закрива и на негово място се създават Министерство на металургията, Министерство на снабдяването и Министерство на енергетиката.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| енергетика | Никола Тодориев | БКП | |
| снабдяване | Тодор Божинов | БКП | |
| металургия | Тончо Чакъров | БКП | |
от 18 октомври 1985[редактиране | редактиране на кода]
- Стоян Марков е освободен от поста първи зам.-министър на машиностроенето.
от 9 декември 1985[редактиране | редактиране на кода]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| първи зам. министър на съобщенията | Атанас Попов | БКП | |
от 4 януари 1986[редактиране | редактиране на кода]
- Кирил Зарев е освободен от поста зам.-председател на Министерския съвет.
от 28 януари 1986[редактиране | редактиране на кода]
- Направени са следните промени:[10]
- Държавния комитет за планиране в Държавна планова комисия.
- Закриват се:
- Министерството на металургията, Министерството на снабдяването и Министерството на производството и търговията с потребителски стоки, на тяхно място се създава Министерство на търговията.[11]
- Министерството на строителството и селищното устройство, на негово място се създава Комитет по териториално и селищно устройство – без ранг на министерство.
- Освободени са:
- Чудомир Александров от поста първи зам.-председател на Министерския съвет.
- Георги Йорданов, Георги Караманев, Григор Стоичков, Станиш Бонев и Тодор Божинов от поста зам.-председател на Министерския съвет.
- Иван Сакарев от поста първи зам.-министър на строителството и селищното устройство.
- Никола Калчев от поста първи зам.-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес.
- Христаки Иванов от поста първи зам.-министър на производството и търговията с потребителски стоки.
- Закриват се:
от 21 февруари 1986[редактиране | редактиране на кода]
- Освободени са:
- 1: – с ранг на министър.
от 24 март 1986[редактиране | редактиране на кода]
- Направени са следните промени:[12]
- Закриват се:
- Преобразуват се:
- Комитета за култура остава без ранг на министерство.
- Комитета за държавен и народен контрол получава ранг на министерство.
- Освободени са:
- Гриша Филипов от поста председател на Министерския съвет.
- Атанас Попов от поста първи зам.-министър на съобщенията.
- Любомир Павлов от поста първи зам.-министър на Комитета за култура.
- Иван Илиев от постовете зам.-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране.
- Стоян Марков от поста първи зам.-председател на Министерския съвет.
- Георги Йорданов, Георги Караманев и Огнян Дойнов от поста зам.-председател на Министерския съвет. Първият е освободен и от поста председател на Комитета за култура поради избирането му за председател на Съвета за духовно развитие.
- Александър Фол от поста министър на народната просвета поради преминаване на друга длъжност.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Назначено с Указ № 1227 от 18 юни 1981 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 49, от дата 23 юни 1981 г.
- ↑ Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 348-349.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Цураков 2010, с. 323 – 331.
- ↑ Цураков 2010, с. 410.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 67; а.е. 289, Протокол № 289 от 15 юни 1981 г. от заседание Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: утвърждаване ръководството на Парламентарната група на БКП, на Народното събрание (НС), на Държавния съвет (ДС) и Министерския съвет (МС), с. 3 - 6.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 67; а.е. 372, Протокол № 372 от 21 юли 1981 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за създаване на Комисия за организиране погребението на Людмила Живкова, наименуване на научни културни институти, училища и др. на нейно име, издаване книга за нея и др., с. 1 – 3.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 67; а.е. 1197, Протокол № 448 от 13 юли 1982 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения във връзка с освобождаване на Кирил Зарев от длъжността председател на Държавния комитет за планиране и председател на Националната планова комисия при Министерски съвет; назначаване на Станиш Бонев за председател на Държавния комитет за планиране и председател на Националната планова комисия и Георги Караманов – зам.-председател на Комисията по жизненото равнище, с. 2.
- ↑ Преобразува се с Указ № 1600 от 17 май 1985 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 41 от 28 май 1985 г.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 68; а.е. 1342а, Протокол № 86а от 25 януари 1986 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за персонални промени в МС, с. 1 – 3
- ↑ Закрива се с Указ № 221 от 28 януари 1986 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 9 от 31 януари 1986 г.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 68; а.е. 1551, Протокол № 295 от 18 март 1986 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: установяване на единна структура на ЦК и Министерски съвет, (МС), с. 4.
- ↑ Закриват се с Указ № 943 от 24 март 1986 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 25 от 28 март 1986 г.
.svg){kind=small}
