French
DeutschПраскова – Уикипедия
| Праскова | ||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
Batsch, 1801 | ||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
| Праскова в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Прасковата (Prunus persica) е вид растения от семейство Розови (Rosaceae). Достига около 4 m височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите ѝ клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави.
Съществуват над 5000 вида праскови с жълта, розова или бяла вътрешност.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]За родина на прасковата се смята Китай. Там богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието плодовете на прасковата са били смятани за вредни, а с лечебна цел са се ползвали само листата.
Хранителен състав
[редактиране | редактиране на кода]| Праскова Peaches, yellow, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Прасковите съдържат витамините В1, В2, В9, PP, С, Е и каротин (колкото по-жълти са плодовете толкова по-високо е съдържанието му). Те са богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций. Съдържат, макар и в ограничени количества, желязо, титан, манган, мед, никел, хром и молибден. Съдържанието на пектин в плодовете зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите. 80 – 90 % от съдържанието на плода е водно, 6 – 14 % са захарите, включително и захароза, около 8 % са пектиновите вещества, средно 15 мг% е наличието на витамин С и около 0,8 мг% е каротинът.
Прасковите съдържат ценни органични киселини – ябълчна, винена, лимонена, и минералите – калий, желязо, фосфор, манган, мед, цинк, селен и магнезий. Богати са на витамин С, една праскова доставя ¾ от необходимата дневна доза от антиоксидантния витамин. Съдържат витамини от група В, включително и фолиева киселина, витамин Е, К, РР и етерични масла.
Много от ценните вещества в плода се запазват дори и при кулинарна подготовка – при консервиране, приготвяне на сладки изкушения, при сушене.
Лечебни свойства
[редактиране | редактиране на кода]При болни бъбреци, подагра, ревматизъм, сърдечни болести, подобрява функцията на жлъчката, черния дроб и червата. Спомага за отделянето на шлаки от организма.
Лесно усвоимото нишесте на прасковата има принос за подобряването на храносмилателния процес. Стимулира отделянето на стомашен сок. Предотвратява процесите на гниене в стомашно-чревния тракт.
Костилките на прасковата също са полезни, защото съдържат бадемово масло, витамин В17 и етерични масла.
Прасковата е много полезна за кожата – изглажда бръчките, поддържа свежестта на кожата и подсилва тена.
Да не се консумира от хора с диабет, затлъстяване и болен стомах.
Производство
[редактиране | редактиране на кода]| Производство на праскови и нектарини 2014 г. (милиона тона) | ||
|---|---|---|
| Държава | Производство | |
 Китай | 12,4 | |
 Испания | 1,6 | |
 Италия | 1,4 | |
 САЩ | 1,0 | |
 Гърция | 1,0 | |
| Световно | 22,8 | |
| Източник: ООН, FAOSTAT[1] | ||
Към 2014 г. световното производство на праскови и нектарини е 22,8 милиона тона, което е покачване с 6% от производството за 2013 г.[1] Китай произвежда 54% от световното производство.
През 2013 г. 1,9 милиона тона праскови и нектарини са изнесени световно, като водеща е Испания с обем на износа от 39% (0,75 милиона тона) от общото количество. Италия, Гърция и САЩ също имат значителен обем на износа.[1]
Американският щат Джорджия е познат като „Прасковения щат“, поради значителното си производство на праскови още от 1571 г.[2] През 2014 г. Джорджия се нарежда на трето място по производство на праскови в Щатите, след Калифорния и Южна Каролина.[2]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Листа и плодове -
Клонка с цветове
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Production of peaches and nectarines in 2014; Crops/Regions/World/Production Quantity // United Nations, Food and Agricultural Organization, Statistics Division (FAOSTAT), 2016. Архивиран от оригинала на 2016-11-22. Посетен на 10 май 2017.
- ↑ а б Peaches // New Georgia Encyclopedia, Georgia Humanities Council and the University of Georgia Press, 2014. Посетен на 3 август 2015.