Реликтово излъчване – Уикипедия

Серия статии на тема Космология Тази кутия: преглед беседа редактиране

Изучавани обекти и процеси Вселена, Наблюдаема вселена, Мултивселена, Реликтово излъчване, Тъмна енергия, Тъмна материя Наблюдавани процеси Космологическо червено отместване, Разширение на Вселената, Формиране на галактиките, Закон на Хъбъл, Нуклеосинтез Теоретични търсения Космологични модели, Космическа инфлация, Теория на Големия взрив, Вселена на Фридман, Модел Ламбда-CDM‎, Космологичен принцип, Космологическо уравнение на състоянието, Критична плътност, Форма на Вселената, Хронология на космологията Свързани теми Астрофизика, Обща теория на относителността, Физика на елементарните частици, Квантова гравитация, Еволюция

Реликтовото излъчване е електромагнитно лъчение, идващо от всички посоки на небесната сфера, със спектър на абсолютно черно тяло с температура ~2,725 К (наричано и космическо свръхвисокочестотно фоново излъчване). Това лъчение ни дава информация за състоянието на младата Вселена, а самото му съществуване се счита за доказателство на теорията за Големия взрив.

За пръв път е предсказано от космолога Георги (Джордж) Гамов през 1948 г. По-късно, през 1964 г., Дороцкевич и Новиков доказват, че то трябва да има спектър на абсолютно черно тяло с максимум на излъчването в микровълновия диапазон на електромагнитния спектър. В крайна сметка е открито през 1965 г. от Арно Пензиас и Робърт Уилсън, за което всеки от тях получава 1/4 от Нобеловата награда за физика през 1978 г. ^[1]

Терминът реликтово излъчване, който обикновено се използва и в рускоезичната литература, е въведено в употреба от съветския астрофизик Йосиф Шкловски^[2].

Рентгеновата съставляваща на реликтовото излъчване се обяснява с обратен ефект на Комптън (ефект на Сюнеяв-Зелдович)^[3]

• Статия от сп. „Светът на физиката“^{[неработеща препратка]}

Нормативен контрол GND NLI J9U LCCN NKC