Рондо – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Рондò е вид музикална форма, с фиксирана римна схема, върху две рими, и повтарящ се три пъти рефрен.

Римната схема на класическото рондо е aabba aabR aabbaR, където R е началото от най-първия стих на първата строфа, което изпълнява ролята на припев.

Рондото е характерно за средновековната френска поезия, но се практикува и до днес.

Преди да достигне до съвременния си вид, рондото преминава през няколко етапа на развитие, започвайки от формата, наричана днес триолет. Триолетът, наричан в началото просто 'рондо', има римна схема AB aA abAB, където с главни букви са отбелязани повтарящите се дословно стихове. С течение на времето, всяка една от трите секции на триолета се разширява. Първоначално до ABba abAB abbaA, форма наричана днес рондел и практикувана изключително много от Шарл Орлеански. Римата a от триолета е заместена в случая с комбинацията ab, а римата b -- с ba. При последния етап от развитието на рондото, a е заместена с aab, а b -- с ba.

Примитивното рондо не е свързано с определен стихотворен размер. Практикува се дори в едносрични стихове. С течение на времето, рондо започва да се пише почти изключително във френския десетсричен силабичен размер, с цезура след четвъртата сричка. В езиците със силабометрично стихосложение (като английски и руския), десетсричникът се замества с петстъпен ямб.

В началото в ролята на рефрен са се явявали началните стихове на първата строфа. Постепенно рефренът се скъсява до началото на първия стих на първата строфа. Дължината на рефрена, в брой срички, е фиксирана в поезията на Жан Маро: рефренът покрива първата част на десетсричния размер и следователно е с дължина четири срички. Това правило е възприето от сина му, Клеман Маро и се налага като задължително за класическото рондо. При използване на по-къс стихотворен размер (осмосричник), рефренът е с дължина най-често две до три срички.

• Шарл Орлеански
• Жан Маро
• Клеман Маро
• Венсан Воатюр
• Теодор дьо Банвил

Рондото е характерно почти изключително за френската литература, но се среща изолирано и в английската, руската и други европейски литератури.

Както и други твърди форми, рондото понякога се превръща в причина за собственото си написване. Такъв пример е прочутото рондо „На Изабо“ от В. Воатюр, което привеждаме в оригинал и превод:

Трябва да се отбележи, че в приведения превод правилото за дължината на рефрена не е спазено, тъй като в българското стихосложение стиховете нямат задължителна цезура.