Р-7 – Уикипедия

Р-7 Семёрка
Обща информация
Произход	СССР
Вид	МКБР, Ракета носител
Оператори	СССР
Габаритни характеристики
Дължина	34 м
Диаметър	2,95 м
Степени	3
Технически характеристики
Гориво	течно
Бойна глава	ядрена
Взривна мощност	3 – 5 Мт
Брой бойни глави	1
МОЦ	2500 – 5000 м
Обсег	8800 км
Р-7 Семёрка в Общомедия

Р-7 (на руски също Семёрка – буквално седмѝца) е първата междуконтинентална балистична ракета в света. На запад е известна под натовското означение SS-6 Sapwood, а в номенклатурата на ГРАУ – 8K71.

Р-7 е съветска двустепенна ракета с дължина на полета 8000 km, способна да носи 3000 kg полезен товар. Дължината на самата ракета е 33 m, диаметър 2,95 m, тегло 278 t. Първата ѝ степен е снабдена с четири двигателя РД-107, а втората степен – с един двигател РД-108. Няколко стартови комплекса на Байконур и 4 стартови площадки на космодрума Плесецк. Снета е от въоръжение през 1968 г.

Ракетата има множество недостатъци. Огромният полезен товар, предназначен да пренася ранните термоядрени бойни глави, става излишен след разработването на по-леки и малки водородни бомби. Подготовката за изстрелване трае повече от 20 часа, а самата ракета не може да бъде заредена с гориво повече от един ден, заради спецификата на криогенното ѝ гориво. Затова Р-7 е изместена от военна употреба към космически изследвания.

На 4 октомври 1957 година, носен от специално модифицирана ракета Р-7, е изстрелян първият изкуствен спътник „Спътник-1“. С това се бележи първата стъпка на човечеството в космоса.

Създадена е като междуконтинентална балистична ракета от конструкторското бюро на Корольов. Поради техническите си характеристики, без аналог в света при създаването ѝ, и относително сигурната ѝ употреба, Р-7 е използвана като основна ракета носител на СССР в началото на Космическата надпревара със САЩ. Р-7 е използвана при изстрелването на първия апарат към Луната, както и за извеждането на Юрий Гагарин в орбита.

В днешно време се експлоатират следните варианти на ракетата:

• Союз-У;
• Союз-ФГ;
• Союз-2;
• Молния-М – последният и старт е на 30 септември 2010 г. и нейната експлоатация е приключена;

СССР – Стратегическите ракетни войски на СССР са единственият оператор на Р-7.

 Основна статия: Спутник (ракета)

Всъщност е междуконтиненталната балистична ракета (МБР) Р-7 със свалена бойна глава. Тази ракета извежда в орбита първият изкуствен спътник в света Спутник-1 и първото живо същество кучето Лайка. Вариантът 8А91 се различава от базовия 8К71ПС по двигателите, които са с увеличен специфичен импулс, използвана е за извеждането на Обект Д. Този вариант е база за тристепенен версия на ракетата.

 Основна статия: Луна (ракета)

Отличава се от Спутник по добавената трета степен – блок Е. Тази ракета извежда Луна 1 – първият изкуствен спътник на Слънцето, Луна 2 – първата междупланетна станция, достигнала Луната, Луна 3 – първата междупланетна станция, направила първите снимки на обратната страна на Луната.

Известана още като „Восток-Л“.

 Основна статия: Восток (ракета)

Отличава се от ракетата Луна по модернизираните двигателем трета степен на двигателя (РД-0109 вместо РД-0105). Тази ракета извежда в орбита първият космически кораб Восток-1 с Юрий Гагарин на борда.

 Основна статия: Восход (ракета)

Получена е от ракетата „Молния“ чрез замяната на четвъртата степен за увеличаване на полезния товар. За първи път е използвана за изстрелване на спътници за фоторазузнаване, масата на които надвишавали възможностите на ракетата „Восток“. Позволявала извеждане на пилотирани кораби с екипаж от 2 – 3 души.

 Основна статия: Мълния (ракета)

Четиристепенна ракета. Различава се с новата трета степен (Блок И), разработени на базата на втората степен на бойните ракети Р-9, и наличието на четвърта степен (Блок Л) и модернизирани двигатели на всички степени. Предназначена е за извеждане на космически апарати на стартови траектории към други планети. Тази ракета е използвана за изстрелване на станциите, осъществили първото меко кацане на Луната и излизане на окололунна орбита, а също и станции, осъществили кацане на Венера. По-късно е използвана за извеждане на високоелиптична орбита на комуникационните спътници от серията Молния.

По-нататъшна модернизация на ракетата Восход, различаваща се по по-съвършения двигател на третата степен (РД-0110). Способна е да извежда новите „лунни“ пилотирани космически кораби Союз, имащи възможност да правят маневри и скачване в орбита.

 Основна статия: Союз-У

Модернизация на ракетата „Союз“, отличаваща се с модернизирани двигатели на първата и втората степен. Предназначена е да замени всички останали ракети от семейството „Р-7“, с изключение на ракетата „Молния“, затова получава името Союз-Унифициран.

Ракетата е в експлоатация от 1973 г. и е най-масовата ракета носител в историята на човечеството (към 30.03.2009 г. – 752 старта).

 Основна статия: Союз-У

Модернизация на ракетата Союз-У, използваща като гориво на централния блок синтетичен керосин (синтин), вместо традиционен авиационен керосин Т1, което позволило да се увеличи масата на полезния товар с около 200 кг. Експлоатацията е прекратена през 1996 г. след спиране производството на синтин.

 Основна статия: Союз-ФГ

Модернизация на ракетата Союз-У, на която са монтирани нови двигатели на първата и втората степен, различаващи се със специални форсиращи глави за подобряване смесообразуване, което дава и названието и (Союз-Форсуночные Головки).

 Основна статия: Союз-2 (ракета)

Модернизация на ракетата Союз-У (може да се погледне и като паралелна модификация на Союз-У).

При разработката и се постига:

• замяна на няколко различни за различните степени, морално остарели системи за управление с една – цифрова, водещо до повишаване точността на извеждане, по-малък разход на гориво и др.
• замяна на остарелия двигател (РД-0110) на третата степен (от 40 години в експлоатация) с икономичния РД-0124, което позволило повишаването (с почти 1 тон) масата на полезния товар.

Ракетата е в пробна експлоатация (заедно с изпитанията).

• R-7//SS-6 Sapwood