French
DeutschСВД – Уикипедия
| СВД | |
 | |
| Страна |  Русия СССР |
|---|---|
| Тип | Снайперова пушка |
| История на производство и служба | |
| Изобретател | Евгений Драгунов |
| Създаване | 1958 – 1963 |
| На въоръжение | 1963 – [1] |
| Варианти | СВД Драгунов, СВД Драгунов Тигър, ТСВ, СВДС-А, СВДС-Д, СВУ, СВУ-АС, СВДК, СВДМ |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 4,30 кг (без нож, с оптически прицел ПСО1 и празен пълнител)[1] |
| Дължина | 1225 мм (без нож-байонет) 1370 мм (с поставен нож-байонет)[1] |
| Дължина на цевта | 620 мм |
| Калибър | 7,62x54R |
| Работни характеристики | |
| Действие | газово-възвратно, полуавтоматична |
| Пълнител | 10 бр. |
| Мерни прибори | ПСО-1 (4х24) |
| Начална скорост | 830 м/сек |
| СВД в Общомедия | |
СВД или Снайперистка винтовка Драгунов (на руски: Снайперская винтовка Драгунова) е модел руска снайперска пушка.
История
[редактиране | редактиране на кода]Създадена от Евгений Фьодорович Драгунов през 1963 г.
Влиза в серийно производство през 1964 година и се произвежда до днес. Драгунов е полуавтоматична с газово-възвратен механизъм и е предназначена за унищожаване на отдалечени цели. Снабдена е с оптичен мерник ПСО-1 и има ефективна стрелба до около 400-600 метра както всички подобни пушки. Прицела е разграфен до 1300 метра което е повод за градска легенда че това е ефективния обхват, в действителност разсейването на куршумите на такава дистанция е прекалено голямо. Боеприпасите са 7,62×54 mm R с начална скорост 830 м/с. Използва се по време на Виетнамската война, Съветската инвазия в Афганистан и войната в Югославия. Първоначално е била на въоръжение във всички страни членки на бившия Варшавски договор. Лиценз за производство са имали Китай, Румъния и Иран, без лиценз се е произвеждала в Сърбия, а към този момент се използва в армиите на повече от 26 държави.
Когато отряд от Съветската армия е бил на операция, с него задължително е имало по един войник със СВД, специално обучен да работи с него. Замисълът за по един такъв войник в отряд е бил с цел да се увеличи ефективния обхват на 600 и повече метра (без Драгунов ефективния обсег е бил 300 метра заради ограничения на АК-47). В този случай СВД не се е използвал точно като снайперистка винтовка, но това все пак е първия пример за снайперист. В края на 60-те, началото на 70-те години на XX век, се появява нова модификация на Драгунов – СВДС, който е по-олекотен, тъй като дървото е заместено от полимер, също така приклада се сгъва.
Технически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]брой на нарезите: 4
стъпка на нарезите: 240 мм за тежки куршуми, 320 мм (стандартно) и 420 мм за свръх леки куршуми
Прицелна далекобойност с оптически прицел: 1300 м
с пластинчат мерник: 1200
до 3800 м куршума има достатъчна енергия да убие или рани човек
маса на патрона: 21.8 гр
маса на куршума: 9.6 гр (ЛПС куршум със стоманен сърдечник)
маса на барутния заряд: 3.1 гр.
време на полета на куршума до 1300 м: 3,26 сек.
увеличение на оптическия прицел: 4х (ПСО1)
размер на полето: 6 градуса
фокусно разстояние от окуляра до окото: около 70 мм
маса на оптическия прицел: 616 гр.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Hogg, Ian (2002). Jane's Guns Recognition Guide. Jane's Information Group. ISBN 0-00-712760-X.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно СВД- ((ru)) Снайперистка винтовка Драгунова СВД 7,62 мм Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., официален сайт на ОАО ИЖМАШ
- ((ru)) Снайперистка винтовка Драгунова со складывающимся прикладом СВДС 7,62 мм Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., официален сайт на ОАО ИЖМАШ
.svg){kind=small}