Сепии – Уикипедия

Тази статия е за рода мекотели. За цвета вижте Сепия (цвят).

Сепии
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
(без ранг):Спиралови (Spiralia)
тип:Мекотели (Mollusca)
подтип:Eumollusca
подтип:Черупчести мекотели (Conchifera)
клас:Главоноги (Cephalopoda)
подклас:Neocephalopoda
подклас:Coleoidea
надразред:Decapodiformes
разред:Сепии (Sepiida)
Научно наименование
Bather, 1888
Сепии в Общомедия
[ редактиране ]

Сепиите (Sepiida) са разред главоноги мекотели. Населяват крайбрежните води на дълбочина до 200 m. Обитават морски басейни с висока соленост в земите на субтропичния и тропичния климатичен пояс. Тялото ѝ достига до 25 cm, а на Гигантската (Sepia apama) до 50 см, като е удължено и е гръбно-коремно сплескано, с хоризонтални стабилизатори отстрани. В зависимост от субстрата, окраската се променя. Зениците на сепията имат форма на буквата W. Устата се намира в предния край, обградена с 10 пипала, две от които са по-дълги от останалите и се намират в края. Характерна за сепията е добре развитата мастилена жлеза, която възпроизвежда мастилена течност – сепийна боя. За да се защити от опасност, сепията изхвърля тази мастилена боя, така се образува димна завеса (прикритие от неприятели).

Сепията се придвижва бързо с помощта на пипалата си, като изхвърля вода от мантийната празнина (реактивно движение). На кратки разстояния сепиите са измежду най-бързите морски създания, като достигат 32 km/h.

Оплождането при този вид организми се извършва външно, като едно от дългите пипала на сепията се превръща в копулационен орган.

Сепията, както и жертва, е и опасен хищник. Храни се предимно с дребни риби и ракообразни. Много е разпространен видът Sepia officinalis.

Сепията се използва за храна на хората, а секретът на мастилената жлеза — в живописта, като много устойчива кафява боя сепия. В някои страни сепийната „кост“, която съдържа голям процент варовик, се използва като хранителна добавка в животновъдството. Годишният улов достига и дори превишава 300 000 тона. Значителни количества се ловят във водите на Испания, Япония и Виетнам.