Сладък картоф – Уикипедия

Сладък картоф
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Картофоцветни (Solanales)
семейство:Поветицови (Convolvulaceae)
триб:Ипомееви (Ipomoeeae)
род:Грамофонче (Ipomoea)
вид:Сладък картоф (I. batatas)
Научно наименование
Lamarck, 1793
Синоними
Сладък картоф в Общомедия
[ редактиране ]

Сладкият картоф или бата̀т (Ipomoea batatas) е многогодишно растение от род Грамофонче на семейство Поветицови. Растението произхожда от района на Централна или Южна Америка. Грудките на сладките картофи съдържат скорбяла и са най-богатата храна на бета каротин – от 8,5 до 11,5 mg в 100 g от продукта. Най-високо съдържание на витамин А и бета каротин имат суровите сладки картофи с кора и жълта сърцевина. [2][3]. Освен грудките, като храна понякога се използват и листата.

С годишен добив от 126 милиона тона, сладкият картоф е на трето място в световното производство на коренни и грудкови култури след картофите (Solanum tuberosum) и маниоката (Manihot esculenta). Най-голям производител е Китай – през 2009 г. там са произведени 76,8 милиона тона от 102,7 милиона тона общо за целия свят за същата година. Други големи производители на батати са Уганда, Нигерия, Индонезия.

Картофът е далечен роднина на сладкия картоф от същия разред Картофоцветни, но от друго семейство (Картофови).

  1. Ipomoea batatas (Lamarck, 1793). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. USDA National Nutrient Database for Standard Reference // USDA Nutrient Data Laboratory, and the Food and Nutrition Information Center and Information Systems Division of the National Agricultural Library. Nutrient Data Laboratory, Beltsville Human Nutrition Research Center. Архивиран от оригинала на 2014-11-15. Посетен на 2012-10-03.
  3. USDA National Nutrient Database for Standard Reference, Release 21 // Посетен на 2009-07-24.