Ставродроми (дем Горуша) – Уикипедия

Ставродроми
Σταυροδρόμι
— село —
Гърция
40.3067° с. ш. 21.2583° и. д.
Ставродроми
Западна Македония
40.3067° с. ш. 21.2583° и. д.
Ставродроми
Кожанско
40.3067° с. ш. 21.2583° и. д.
Ставродроми
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина710 m
Население42 души (2021 г.)
Пощенски код500 02

Ставродроми или Блазомища (на гръцки: Σταυροδρόμι, Ставродроми; катаревуса: Σταυροδρόμιον, Ставродромион; до 1928 година: Πλαζουμίστα, Плазумиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 710 m надморска височина,[2] в областта Населица на около 10 km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 10 km северозападно от Цотили. На север граничи със село Месолонгос (Мислегощи), на запад - с Дихимаро (Ренда), а на изток - с Левкади (Виняни).[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името Блазомища е най-вероятно гърцизирано славянско название със з вместо ж и първоначално е *Блажимишти или Блажимишчи, патроним на -ишчи < -itji, който произхожда от личното име *Блажим, съкратено от Блажи-мир, запазено в сръбски и в чешки - Blažimir. Според Йордан Заимов е от *Blazom от основа blaz в старобългарското[4] .[5][6] Според Дуриданов това е малко вероятно,[4] тъй като тая основа не е застъпена в българската и сръбската антропонимия.[6]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Плозомища е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 64 къщи.[7]

В края на ХІХ век Блазомища е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. По данни на Васил Кънчов в 1900 година в Блазомъ (Плазоми) живеят 300 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Плазомища (Πλαζόμιστα), Населишка каза, живеят 200 валахади.[9]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Блатцомище е обозначено като гръцко селище.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Блазомища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 251 жители.[11]

В средата на 20-те години жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и на тяхно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като изцяло бежанско с 66 семейства или 233 души.[12]

В 1928 година името на селото е сменено на Ставродромион.[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Ставродроми на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Царища[3] Τσαούστα Камбос Κάμπος[13] връх на ССЗ от Ставродроми[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 251[2] 294[2] 196[2] 292[2] 236[2] 235[2] 136[2] 89[2] 92[2] 107 70 42

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 333. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 182.
  5. ↑ Zаimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern // Linquistique balkanique IX (2). 1965. S. 26. (на немски)
  6. ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 183.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  9. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  10. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  11. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ставродроми_(дем_Горуша)&oldid=12339504“.