Станислав Стратиев – Уикипедия

Станислав Стратиев
български писател и драматург
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Литература
Период1969 – 2000
Жанроверазказ, повест, драма
Известни творби„Сако от велур“, „Римска баня“, „Балкански синдром
НаградиЧудомир“ (1978, 1992)
Годишна награда на СБП (1983)
Награда „София“ за литература и театър (1984)
„Аскеер“ (1993)
Златен ланец“ (1995)
Семейство
СъпругаЛилия Рачева[1]
ДецаСветлин Стратиев, Любомир Стратиев

Уебсайтwww.stanislavstratiev.org

Станислав Стратиев, роден като Станко Стратиев Миладинов,[2][3][4] е български сатирик, писател и драматург.

Роден е на 9 септември 1941 г. в София. Завършва българска филология в Софийския държавен университет през 1968 г. През 19641968 г. е редактор във в. „Народна младеж“, а през 19681975 г. работи във в. „Стършел“. От 1975 г. е драматург на Държавния сатиричен театър в София.

За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. „Средношколско знаме“. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж“, „Стършел“, „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и на списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници“ през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката.

През 90-те години има своя постоянна колонка във в. „Стандарт“.[5]

Станислав Стратиев умира в София на 20 септември 2000 година.[6][7][8]

  • „Самотните вятърни мелници“ (1969)
  • „Троянски кон“ (1971)
  • „Дива патица между дърветата“ (1972)
  • „Пътешествие без куфар“ (1972)
  • „Пеещият кораб“ (1973)
  • „Пейзаж с куче“ (1977)
  • „Подробности от пейзажа“ (1978)
  • „Капитаните от Бискайския залив (1982) (включва „Самотните вятърни мелници“ и „Пътешествие без куфар“)
  • „Живот в небето“ (1983)
  • „Българският модел“ (1991)
  • „Последно кино“ (1991)
  • „Упражнения по другост“ (1993)
  • „Стоян“ (1995)
  • „Лице от Греко“ (1997)
  • „Мотиви за кларинет“ (1997)
  • „Вавилонска хроника“ (2000)
  • „Избрано 1. Белетристика“ (2002)[9]
  • „Избрано 2. Драматургия“ (2003)
  • „Избрано 1. Белетристика“. Второ издание (2009)
  • „Избрано 2. Драматургия“. Второ допълнено издание (2009)
  • „Стратиев и Сатирата“ (2011)
  • „Българско зелено. Текстове 1964 – 2000“ (2011)[10]
  • Римска баня“ (1974)
    Премиера в Сатиричен театър – февруари 1974 г. Постановка – Нейчо Попов
  • „Сако от велур“ (1976)
    Премиера в Сатиричен театър – декември 1976 г. Постановка – Младен Киселов
  • Рейс“ (1980)
    Премиера в Сатиричен театър – март 1980 г. Постановка – Младен Киселов
  • „Рагаца“ (1982)
    Премиера в Централен куклен театър – януари 1982 г. Постановка – Яна Цанкова
  • „Не падай духом“ (1982)
    Премиера в Младежки театър – май 1982 г. Постановка – Николай Поляков
  • „Максималистът“ (1984)
    Премиера в Сатиричен театър – май 1984 г. Постановка – Крикор Азарян и Маргарита Младенова
  • „Животът, макар и кратък“ (1986)
    Премиера в Сатиричен театър – октомври 1986 г. Постановка – Здравко Митков
  • „Подробности от пейзажа“ (1987)
    Премиера в Театър „Българската армия“ – март 1987 г. Постановка – Пламен Марков
  • „Балкански синдром“ (1987)
    Премиера в Сатиричен театър – октомври 1987 г. Постановка – Иван Добчев
  • Мамут“ (1990)
    Премиера в Сатиричен театър – октомври 1990 г. Постановка – Пламен Марков
  • „От другата страна“ (1993)
    Премиера в Сатиричен театър – януари 1993 г. Постановка – Пламен Марков
  • „Зимните навици на зайците“ (1996)
    Премиера в Сатиричен театър – октомври 1996 г. Постановка – Пламен Марков
  • „Празни стаи“ (1999)
    Премиера в Театър „София“ – април 1999 г. Постановка – Здравко Митков
  • „Мотиви за кларинет“ (2001)
    Премиера в Сатиричен театър – април 2001 г. Постановка – Иван Урумов
  • 1978 г. – Награда „Чудомир“.
  • 1983 г. – Награда на Съюза на българските писатели за книгата „Живот в небето“.
  • 1984 г. – Награда „София“ за литература и театър за пиесата „Римска баня“.
  • 1984 г. – Втора награда от VII Национален преглед на българската драма и театър.
  • 1986 г. – Димитровска награда
  • 1989 г. – Трета награда на VIII Национален преглед на българската драма и театър.
  • 1990 г. – Първа награда на Конкурса за европейска драматургия в Мобьож, Франция за пиесата „Животът, макар и кратък“.
  • 1992 г. – Награда „Чудомир“.
  • 1993 г. – Национална награда за хумор и сатира в литературата от XI Международно биенале на хумора и сатирата – Габрово.
  • 1993 г. – Втора награда в световния конкурс на Би Би Си за пиесата „От другата страна“.
  • 1993 г. – Награда „Аскеер“ на „Академия Аскеер“ за пиесата „От другата страна“.
  • 1995 г. – Награда „Златен ланец“ в литературния конкурс на в. „Труд“.[11]

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Колектив. Енциклопедия герои на световната литература. Труд, 2008. ISBN 9789545288142. с. 368. (на български)
  • Мичева-Пейчева, Калина. Биографии на български писатели. Дамян Яков, 2005. ISBN 9789545272967. с. 256. (на български)
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Постановки
За него