Су-25 – Уикипедия

„Сухой Су-25“
Описание
Държава	СССР, Русия, Грузия
Тип	самолет за непосредствена огнева поддръжка
Конструктор	Павел Сухой
Производител	ОКБ Сухой
Произведени бройки	1024
Единична цена	11 млн. USD
Първи полет	22 февруари 1975 г.
Използван от	Военновъздушни сили на СССР Военновъздушни сили на Руската федерация, Военновъздушни сили на Беларус, Военновъздушни сили на Северна Корея, Военновъздушни сили на Украйна, Военновъздушни сили на България
В експлоатация от	1978 г.
Състояние	на въоръжение
Тактико-технически данни
Размах на крилете	14,3 m
Височина	4,95 m
Таван на полета	17 000 m
Су-25 в Общомедия

Сухой Су-25 е едноместен щурмовик с 2 двигателя, създаден в Съветския съюз от ОКБ Сухой. Име по условни наименования на НАТО за техниката – Frogfoot, по руската – Грач.

Самолетът е предназначен за близка въздушна поддръжка на сухопътните войски над бойното поле. През своята повече от 25-годишна оперативна история, Су-25 участва в множество военни конфликти. Изиграва голяма роля в Съветската война в Афганистан, изпълнявайки мисии срещу муджахидините. Използван е от иракските военновъздушни сили по време на войната между Иран и Ирак от 1980 – 1989 година. Военновъздушните сили на Република Македония използват закупени от Украйна Су-25 срещу албанските сепаратисти по време на конфликта от 2001 г.

Работата по създаването на щурмовика започва още през 1968 година. В периода 1970 – 1971 година проектът участва и печели конкурса за щурмови самолет на Съветските военновъздушни сили в силната конкуренция на проекти, изготвени от конструкторските бюра на Яковлев, Микоян и Илюшин.

През ноември 1974 година е завършен изпитателния модел Т8-1, а първия полет е извършен от летец изпитател на ОКБ Сухой през февруари следващата година. Заводските изпитания на два изпитателни самолета Су-25 продължават до октомври 1976 година, след което машината се връща за дообработване. През 1978 година започват официалните изпитания, провеждани от държавата, като в края на първия етап е взето решение проверката да продължи в условията на истински бойни действия в Афганистан. В периода 16 април – 5 юни 1980 г. са извършени 100 изпитателни полета, в т.ч. 44 реални бойни мисии, като в хода на изпитанията Су-25 показва високи бойни способности.

Производството на Су-25 се извършва в завод в Тбилиси, Грузия, като първия сериен модел излиза от там на 18 юни 1979 г., а в хода на производството самолетът е сериозно доработван. През 1984 година се появява специалната експортна модификация – Су-25К (Т-8К), като самолетът от този вариант се изнася за Чехословакия, България, Ирак, КНДР и Ангола. В резултат на бойната експлоатация в Афганистан през 1987/88 г. на самолета се внедряват ред подобрения за удължаване на живота във военна обстановка; 1989 – 1989 година започват изпитанията и впоследствие серийното производство на Су-25 с нови двигатели Р-195, а през 1991 година е произведена серия Су-25БМ буксировчик на мишени.

Създаването на учебно-боен вариант на Су-25 е постановлено от правителството на СССР на 29 юни 1976 г., като за завод-производител е определен авиозаводът в Улан Уде. Първия полет на изпитателния Т8У-1 е на 10 август 1985 г., а държавните изпитания са проведени в периода 1986 – 1987 година. Серийното производство се осъществява от 1986 до 1991 г. в две модификации: Су-25УБ, предназначен за ВВС на Съветския съюз, и Су-25УБК, предназначен за експорт. През август 1988 г. на базата на Су-25УБ е построен Су-25УТГ, предназначен за летците на палубната авиация на ВМС на СССР. Основното предназначение на самолета било обучението на корабната авиация за излитане и кацане от палубата на самолетоносачи. Първия полет на самолета Т8УТГ-1 е на 1 септември 1988 г., а на 1 ноември 1989 г. двучленният екипаж успешно приземява самолета на палубата на самолетоносача „Тбилиси“ (впоследствие преименуван на „Адмирал Кузнецов“). Серийното производство на Су-25УТГ се осъществява през 1991, като самолетът влиза на въоръжение в състава на ВМС на СССР.

През 1976 г. започва работата по създаването на специален вариант Су-25Т (Т-8М), предназначен за бой с танкове; на самолета са внедрени електронна прицелна система „Шквал“ и комплекс противотанково въоръжение 9К121 Вихър. Първия полет на опитния самолет Т-8М1 е на 17 август 1984; първия самолет Су-25Т серийно производство излита през юли 1990. В началото на 90-те на базата на Су-25Т, конструкторското бюро ОКБ Сухой започва работа над специализиран щурмови самолет под обозначението Су-39. До този момент са построени два предсериини модела, като изпитанията на този самолет продължават.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Ролята на Су-25 като самолет за огнева поддръжка на бойното поле налага корпусът да бъде брониран. Основната схема на самолета е проста – нормално разположение на двигателя, крилете и опашката. Фюзелажът му обаче е съставен от сплави с различно метално съдържание, както следва: алуминий – 60%; стомана – 19%; титан – 13,5%; магнезиеви сплави – 2% и 5,5% други метали.

Защитата на пилота включва 6 мм стоманена плоча в задната част на кабината. Самата кабина е с формата на вана и е изградена от заварени титанови плочи.

• Су-25 – Основният вариант на самолета, произвеждан във фабрика 31 в Тбилиси, тогава в състава на СССР. Общо произведени бройки – 582 (между 1978 и 1989 година). Самолетът претърпява множество инциденти в своята оперативна история, причинени от дефекти на оръжейната система. Вследствие на тези инциденти е спряно от употреба основното му оръжие – 240 мм ракета С-24. На негово място е поставена 500-килограмовата бомба ФАБ-500.
• Су-25К – експортен вариант на стандартния Су-25. Различава се само по някои дребни детайли по отношение на апаратурата (надписи и разположение). Общо произведени бройки – 180 (между 1984 и 1989 година).
• Су-25УБ – двуместен учебен вариант. Не е приеман официално на въоръжение в съветските ВВС, макар да е все още на въоръжение в някои военновъздушни училища в Русия. Общо произведени бройки – 25 (за 1986 година).

• Су-25УБК – експортен вариант на Су-25УБ.
• Су-25УТГ – учебен вариант за тренировъчни мисии по кацане на самолетоносач.
• Су-25БМ – буксировчик на мишени за трениране на сухопътните и военноморски сили в ракетен бой земя-въздух. Снабден е с двигатели Р-195 и РСДН-10 система за далечно навигиране, аналог на западната система LORAN.

• Су-25Т(Танкови) – противотанков вариант, способен да изпълнява мисии в нормални и тежки метеорологични условия, както през деня, така и през нощта. Доказал се е като изключително ефективен в мисии над Чечня. В допълнение към стандартното въоръжение на Су-25, Су-25Т е оборудван с КАБ-500 бомба с визуално насочване и лазерно насочваната Кх-25МЛ. Разработено е второ поколоние на Су-25Т – Су-25ТМ (също означаван и като Су-39) – с подобрени навигационни и бойни системи, както и повишена способност за оцеляване. Въпреки че Руските ВВС са получили малък брой от този самолет, подобрената авионика създадена специално за Су-25ТМ е използвана при модернизираната версия на серийния Су-25 – Су-25СМ.

• Су-25КМ – модернизиран грузински вариант, представен през 2001 година. Включва съвременна авионика, дигитална карта, компютъризирани оръжейни системи, оръжия с прецизно насочване и възможност за провеждане на мисии във всякакви метеорологични условия през деня и нощта. Съвместим със стандартите на НАТО.
• Су-28 – олекотен съвременен вариант на Су-25УБ.
• Су-25Р – разузнавателен вариант, проектиран през 1978 година, но не влиза на въоръжение.
• Су-25У3 – триместен тренировъчен вариант. Работата по проекта е прекратена през 1991 заради липса на средства.
• Су-25У – учебен вариант, строен в Грузия между 1996 и 1998 година. Общо произведени бройки – 3.

• Су-25CM – представлява дълбока модернизация на самолета. Отличава с по-голям спектър въоръжение, по-добри радиоелектронни системи и прицелно-навигационния комплекс. Четири пъти по-добра ефективност при бойно използване, а бойната живучест се подобрява два пъти.
• Су-25M1 – украински модернизиран вариант на Су-25

Първият ескадрон от Су-25 е разположен в Афганистан през 1981 година. До 1988 съветските Су-25 извършват над 60 000 мисии над Афганистан, много повече от който и да било друг самолет в тази война. Загубите са общо 21 машини.

Първите иракски бойни мисии със Су-25 започват през 1987 година. До края на войната са изпълнени общо 900 мисии от иракчаните. Иран сваля само един самолет, като пилотът катапултира и успява да избяга. След края на войната Саддам Хюсеин лично връчва най-високото военно звание на всички пилоти на Су-25.

Азербайджан няма Су-25 на въоръжение, в началото на Нагорно-карабахския конфликт с Армения. През 1992 година пилота от ВВС на Съветската армия от азерски произход – Вагиф Курбанов, открадва един Су-25, преминавайки на територията на Азербейджан и от там провежда бойни полети срещу Армения.

През 1991 година изтощеният от предишната война Ирак не успява дори да вдигне повечето си Су-25 във въздуха, когато започват американските въздушни атаки. Само два Су-25 успяват да излетят и са свалени от далеч по-бързите американски F-15.

Република Македония успешно използва два Су-25 срещу позиции на албанските сепаратисти. Първата бойна мисия е на 24 юни 2001 година.

Наред с други самолети, в тази война Грузия участва със 7 изтребителя Су-25, от които губи 3, а Русия участва с неустановен брой Су-25, от които губи 4.

•  Азербайджан – 15^[1]
  • 14 Су-25
  • 1 Су-25УБ
•  Ангола – 15^[2]
  • 12 Су-25
  • 3 Су-25УБ
•  Армения – 15^[3]
  • 14 Су-25
  • 1 Су-25УБК
•  Беларус – 55^[4]
  • 50 Су-25
  • 5 Су-25УБ
• България – 10 продадени на Грузия
  • 4 Су-25К (1 се разбива близо до авиобаза „Безмер“)
  • 4 Су-25УБК
•  Гамбия – 1^[5]
  • 1 Су-25
•  Грузия – 19^[6]
  • 4 Су-25
  • 8 Су-25КМ
  • 5 Су-25УБ
•  Демократична република Конго – 4^[7]
  • 4 Су-25К
•  Екваториална Гвинея – 4^[8]
  • 2 Су-25
  • 2 Су-25УБ
•  Етиопия – 8^[9]
  • 8 Су-25ТК
•  Иран – 12^[10]
  • 6 Су-25К
  • 6 Су-25УБК
•  Казахстан – 15^[11]
  • 14 Су-25
  • 1 Су-25УБ
•  Перу – 17^[12]
  • 9 Су-25
  • 8 Су-25УБ
•  Русия – общо 278,^[13]
  • 187 Су-25
  • 54 Су-25СМ
  • 30 Су-25УБ
•  Северна Корея – 36^[14]
  • 32 Су-25К
  • 4 Су-25УБК
•  Судан – 8^[15]
  • 7 Су-25
  • 1 Су-25УБ
•  Туркменистан – 23^[16]
  • 20 Су-25
  • 1 Су-25КМ Скорпион
  • 2 Су-25УБ
•  Узбекистан – 20^[17]
  • 20 Су-25
•  Украйна – 35^[18]
  • 30 Су-25
  • 5 Су-25УБ
•  Чад – 6^[19]
  • 4 Су-25
  • 2 Су-25УБ

•  Ирак – 73 доставени
  • 69 Су-25К
  • 4 Су-25УБК
•  Кот д'Ивоар – 4, унищожени от френски въздушен удар
  • 2 Су-25К
  • 2 Су-25УБК
•  Северна Македония – 4, продадени на Грузия
  • 3 Су-25
  • 1 Су-25УБ
•  СССР – разпределени измежду съветските републики
•  Словакия – 15, продадени на Армения
  • 14 Су-25К
  • 1 Су-25УБК
•  Чехия – 25, изтеглени от употреба; понастоящем складирани
  • 24 Су-25К
  • 1 Су-25УБК
•  Чехословакия – разпределени между Чехия и Словакия в съотношение 2 към 1.

• Екипаж: 1 пилот
• Дължина: 15,33 м
• Разпереност: 14,36 м
• Площ на крилото: 30,1 м²
• Височина: 4,80 м
• Маса (празен): 10 740 кг
• Маса (пълен): 16 990 кг
• Макс. излетна маса: 20 500 кг
• Двигател: 2хТумански Р-195
• Мощност: 44,18 kN всеки (12,090 lbf)

• Макс. скорост: 975 км/ч (M 0,82)
• Боен обсег: 375 км
• Далечина на полета: 2500 км
• Практически таван на полета: 7000 – 10 000 м^[20]
• Максимална височина на бойна употреба: 5 000 м^[20]
• Скороподемност: 58 м/сек
• Относ. натоварване на крилото: 584 кг / м2
• Мощност/Тегло: 0.51^[20]

• Оръдие: 1хГШ-30-2 (калибър 30 мм х2, боезапас 250 снаряда)
• Ракети: две Р-60, Х-25МЛ, Х-25МП, Х-58, Х-29 или други лазерно насочвани и неуправляеми ракети, изстрелвани от установки и ракетни гнезда
• Бомби: различни видове касетъчни, неуправляеми и лазерно насочвани бомби
• Общо тегло на полезен товар: 4400 кг
• Лазерен прицел-осветител (на руски: бортовая лазерная подсветка) за водене на лазерно насочвани оръжия (ракети и бомби). Намира се зад наклоненото надолу червено правоъгълно защитно стъкло на върха на носа.

• Northrop YA-9
• A-10 Thunderbolt II
• Илюшин Ил-102

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Су-25

• Официален уебсайт на Сухой Архив на оригинала от 2007-08-26 в Wayback Machine.