Тано Чимароза – Уикипедия
Тано Чимароза Tano Cimarosa | |
италиански актьор и режисьор | |
Роден | Гаетано Сиско |
---|---|
Починал | Месина, Италия |
Националност | Италия |
Актьорска кариера | |
Активност | 1962 – 1994 |
Уебсайт | |
Тано Чимароза в Общомедия |
Тано Чимароза (на италиански: Tano Cimarosa) е италиански актьор и режисьор.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тано Чимароза е роден на 1 януари 1922 година в Месина, Италия. Брат е на по-малко известните актьори Микеле и Джовани. От родната Сицилия той се премества в Рим, където в началото на 1950-те започва кариерата си на актьор. [2]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]В почти всички филми Тано Чимароза играе стереотипа на средния сицилианец, инстинктивен и сангвиник, от комични до драматични роли. Първата му характерна роля е тази на мафиоза Дзекинета в „Денят на совата“ (Il Giorno della Civetta, 1968), режисиран от Дамяно Дамяни. По-късно той се появява заедно с Алберто Сорди в ролята на баща на голямо семейство в „Лекарят по здравно осигуряване“ (Il medico della mutuaua, 1968), в ролята на емигрант в „Красивият, честен емигрант от Австралия би се оженил за съселянка“ (Bello, onesto, emigrato Australia sposerebbe compaesana illibata, 1971) и в ролята на затворник в „Затворник в очакване на процес“ (1972). Майсторска е появата му в „Хляб и шоколад“ (Pane e cioccolata, 1974) на Франко Брузати, в трагикомичната роля на емигранта Джиджи.
През 1970-те той се опитва да направи кариера като режисьор, правейки три филма: еротичния трилър „Порокът има черни чорапи“ (1975), полицейския „Не на насилието“ (1977) и „Мъж на думата“ (1981), филм за света на мафията, заснет в провинция Месина.
Впоследствие присъства постоянно в някои филми на Джузепе Торнаторе, включително и в „Ново кино „Парадизо““ (Nuovo Cinema Paradiso, 1988).
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Боледува известно време и е хоспитализиран в здравно заведение в Лацио. Чувствайки се близо до смъртта си, той изразява желанието си да умре в Месина, родния му град. Племенникът му, режисьорът Салваторе Ариматея го премества в Каза Серена, общинският дом за почивка, разположен в сърцето на града, където Тано Чимароза почива спокойно в 5,30 ч. на 24 май 2008 г., на 86-годишна възраст. [3]
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1968 | Денят на совата | Il giorno della civetta | Макия/Дзекинета | Дамяно Дамяни |
1973 | Невероятните приключения на италианци в Русия | Una matta, matta, matta corsa in Russia | Розарио Агро | Ельдар Рязанов |
1974 | Хляб и шоколад | Pane e cioccolata | Джакомо | Франко Брузати |
1979 | Един мъж на колене | Un uomo in ginocchio | Себастиано Коликиа | Дамяно Дамяни |
1988 | Ново кино „Парадизо“ | Nuovo Cinema Paradiso | ковач, който спи в киното | Джузепе Торнаторе |
1995 | Човекът със звездите | L'uomo delle stelle | Борданаро | Джузепе Торнаторе |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.imdb.com
- ↑ "Blog Sicilia"
- ↑ Messina: la polverosa bara dell'attore Tano Cimarosa seppellita soltanto dall'indifferenza Stampalibera.it, 02/09/2009.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|