Тахан – Уикипедия

Преса и съд за изваряване на тахан. Експонати на Регионалния исторически музей в Хасково.

Тахан (арабски ‏طحينة – тахини, иврит טחינה – тахина, китайски zhimajiang (芝麻醤) и японски nerigoma (ねりごま)) е хранителен продукт, получен чрез смилане на печени сусамови семена. Има полутечна консистенция. Таханът е основна съставка в редица ориенталски и азиатски ястия, като например хумус.[1]

Съществуват два вида тахан – от белени и от небелени сусамови семена. Таханът от небелени семена е по-тъмен и по-горчив, съдържа в замяна на това повече минерали и хранителни вещества. Най-често таханът се приготвян от смесица на двата вида. Тахан, приготвен само от белен сусам, се нарича бял тахан.[1]

Таханът е изключително богат на витамини (преди всичко B1, B2 и B6) и калций (783 mg на 100 g – почти пет пъти повече от кравето мляко), поради което е важна храна за вегани и вегетарианци.[1]

Сусамовият тахан съдържа:[1]

  • Белтъчини – приблизително 20%
  • Растителни масла, олеинова и линолова киселина – 50%
  • Захариди – приблизително 16%
  • Влакнести вещества – около 9%
  • Витамините А, В1, В2, В3, В6, и Е

Световноизвестни ястия като баба гануш, халва и хумус се правят с тахан.