Трета българска държава – Уикипедия

Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третият етап на българската държавност.

Създаването на Третата българска държава е предвидено в предварителния Санстефански мирен договор от 3 март (19 февруари стар стил) 1878 година между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война, и последвалия го окончателен Берлински договор от 13 юли (1 юли стар стил) 1878 година. Берлинският договор обособява Мизия и Софийското поле във васалното на Османската империя Княжество България. В рамките на империята остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония и Одринска Тракия също остават в територията на Османската империя. Поморавието остава в границите на Сърбия, а Северна Добруджа е предадена на Румъния.

След края на войната територията на новата българска държава е поставена под Временно руско управление. То организира свикването на Учредително събрание, което поставя основите на Третата българска държава с приемането на Търновската конституция на 28 април (16 април стар стил) 1879 година. Организирането на основните ѝ институции включва и встъпването в длъжност на първия княз – Александър I на 8 юли (26 юни стар стил) 1879 година, и на първото правителство – на Тодор Бурмов на 17 юли (5 юли стар стил) 1879 година.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя.

През 1912 – 1913 година България участва в Балканските войни, в резултат на което след първоначалния успех, претърпява военно поражение. В Първата световна война България е на страната на победените. През Втората световна война България е последователно на страната на Оста и на тази на Съюзниците, като съумява да запази довоенната си територия, но в края се оттегля от всички анексирани от нея в началото на войната територии в Гърция и Югославия.

В края на Втората световна война след обявената Съветско-българска война, навлизането на съветски войски на българска територия и преврата на 9 септември 1944 г., България попада в съветската сфера на влияние. Провежда се референдум за премахването на монархията и с приетата през 1947 г. т.нар. Димитровска конституция, България е обявена и става Народна република. През 1971 г. е приета нова Конституция на Народна република България.

В края на 1989 г. Тодор Живков е принуден да се оттегли и на негово място като председател на Държавния съвет застава Петър Младенов, който на следващата година става първият президент на България. След публични протести на опозицията през лятото на 1990 г. Младенов се оттегля от поста си и от активен политически живот. На 1 август 1990 г. Желю Желев е избран за президент на България. На 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана в Република България. На 12 юли 1991 г. е приета нова Конституция на Република България.

• 
  Възстановената Българска държава със Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г.
• 
  Княжество България след Берлинския конгрес от 13 юли 1878 г.
• 
  Територия на Княжество България, според Берлинския конгрес (на картата с Източна Румелия)
• 
  Териториални промени на България в резултат на Съединението 1885 г.
• 
  Територия на България след Съединението 1885 г.
• 
  Територии под контрола на воюващите страни в Балканската война.
• 
  Териториални промени на България в резултат на Балканските войни, 1913 г.
• 
  Територия на България след Букурещкия и Цариградския договор от 1913 г.
• 
  Територия на България след Българо-турската конвенция 1915 г.
• 
  Царство България – военни граници през Първата световна война.
• 
  Административно деление на Царство България през Първата световна война.
• 
  Териториални промени на България в резултат на Ньойския договор.
• 
  Територия на България след Ньойския договор.
• 
  Граници в Добруджа след 3 март 1878 и връщате на Южна Добруджа на България с Крайовската спогодба в 1940 г.
• 
  Административно деление на Царство България през Втората световна война.
• 
  България след Парижкия мирен договор 1947 г.

Численост на населението според преброяванията извършени от НСИ през годините:

Година на преброяване Численост 1880 2 007 919 1887 3 154 375 1892 3 310 713 1900 3 744 283 1905 4 035 575 1910 4 337 513 1920 4 846 971 1926 5 528 741 1934 6 077 939 1946 7 029 349 1956 7 629 254 1965 8 227 966 1975 8 727 771 1985 8 948 649 1992 8 487 317 2001 7 932 984 2011 7 364 570 2021 6 519 789

• Българско землище
• Първа българска държава
• Втора българска държава
• България

• Карти на Трите български държави

п б р Български революционни организации до 1878 година Добродетелна дружина • Таен централен български комитет •Вътрешна революционна организация • Български революционен централен комитет • Българско общество • Млада България • Гюргевски революционен комитет

п б р Централни сили Германска империя • Австро-Унгария • Османска империя • България

Нормативен контрол NLI J9U LCCN

Портал „История на България“