Търлис – Уикипедия

Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За града в Ирландия вижте Търлес.
Търлис
Βαθύτοπος
Църквата „Свети Николай“ в Търлис
Църквата „Свети Николай“ в Търлис
Гърция
41.3511° с. ш. 23.7111° и. д.
Търлис
Източна Македония и Тракия
41.3511° с. ш. 23.7111° и. д.
Търлис
Драмско
41.3511° с. ш. 23.7111° и. д.
Търлис
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЕлеска котловина
Надм. височина680 m
Население255 души (2021 г.)
Търлис в Общомедия

Търлѝс или Тарлѝс (на гръцки: Βαθύτοπος, Ватитопос, до 1927 година Τερλίς, Терлис[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп на област Източна Македония и Тракия.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Търлис е разположено на 680 m надморска височина[2] в северното подножие на планината Черна гора в историко-географската област Мървашко, в удобната долина на река Търлиска Мътница. Отстои на 55 километра северозападно от град Драма и на 16 километра западно от демовия център Зърнево.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Макс Фасмер името на селото се извежда от славянското *Trьlěŝje от lěsъ, тоест Три гори, а Йордан Заимов смята, че е *Търлиш, от търло, кошара и наставка -иш, като в Мъглиш, Черепиш, Кремениш и подобни или изцяло то търло и гръцкото -is.[3] Жителското име е търлѝшенин, търлѝшенка, търлѝшене.[4]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]
Стара чешма в центъра на Търлис.

Търлис е старо рударско селище, в което още преди османското нашествие е развито железодобиването. В дарствена грамота от 1347 година на Светогорския манастир Велика лавра се споменава, че манастира получава доход от топене на желязо в Трилисион, място между Неврокоп и Сяр. Търлиската руда е качествена и високо ценена и много търсена. В селото е имало няколко пехци и два-три самокова, които са спрели да работят през втората половина на XIX век. През Средновековието селището е малко градче, център на епархия, а по-късно и на мюдюрин. От писмо на Стефан Душан до Райко е видно, че последният е войвода на Броди и Търлис.[5][6]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски документи от XV век и 1671 година под името Кастротарлис и Търлис. Според източник от втората половина на XV и началото на XVI век в село Търлис (Горна Търлица) са регистрирани 199 лица, глави на домакинства.[7]

През Възраждането Търлис е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Неврокопската каза с преобладаващо българско население. В местността Панагирището, край селото се провежда прочутият в района двуседмичен Търлиски панаир.

След 1803 година в училището в Търлис преподава йеромонах Йоанис Симеонидис от Търлис.[8]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че жителите на Търлис са предимно българи.[9]

В 1861 година търлиският учител Димитър Стоилов превежда на български с гръцки букви неделното евангелие – така нареченото Търлиско евангелие.[10]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тарлисти (Tarlisti), Мелнишка епархия, живеят 900 гърци.[11]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Терлиш (Terlich) е посочено като село с 380 домакинства със 190 жители мюсюлмани и 1060 жители българи.[12]

Стара къща в Търлис

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Търлис като село с 290 български и 90 турски къщи.[13]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Тарлис, голямо село на Ю от Неврокоп, 6 часа път. Лежи в полите на Черна гора до Али Ботуш; до него са селата Лофча, Старчища и Каракьой, до 1/2 час разстояние. На И се простира високо равнище, накитено с нивя, ливади и на места с полски елхи. По плодородието това мясно не отстъпва на Елешкото. Наоколо богати гори; между другото сеят и тютюн. Всяка неделя става пазар за околните села на отделно място. От 1 октомврий всяка година се отваря панаир „Св. Петка“ и трае до 15-ий; главната стока е едър и дребен добитък с мануфактура. Панаирът става на чаирите, 1/2 час до селото. Става едно обръщание от 2000 лири и повече. Църква „Св. Никола“; четат смесено; и училище смесено с 80 ученика. 380 къщи, 500 д. турци, 1500 д. българе.[14] “

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 2104 души, от които 1560 българи-християни, 520 турци и 24 власи.[15] Според Йордан Иванов в 1900 година в селото има 2240 българи екзархисти и заедно със Старчища и Зърнево е сред най-големите български села в Неврокопско.[16]

Унищожена плоча на входа на църквата „Свети Николай“.

В началото на XX век цялото население на Търлис е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търлис има 2240 българи екзархисти, 18 власи и 12 цигани и функционира българско начално училище с 1 учител и 30 ученици.[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година 36 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година Търлис попада в Гърция. Част от местното турско население се изселва в 1912 година, а част от българското по време на Междусъюзническата война в 1913 година. Според гръцката статистика, през 1913 година в Търлис (Τερλίς) живеят 1360 души.[19] През първата половина на ноември 1914 година в околностите на селото гръцките власти убиват трима българи, двама от които от село Оряховец, а третия – от Горно Броди.[20] На 27 юли 1924 година гръцки войници убиват 17 жители на селото. Този така наречен Търлиски инцидент води до международен натиск върху Гърция и подписването на спогодбата „Калфов – Политис“.[21] В 1927 година Търлис е прекръстено на Ватитопос.[2][22] След инцидента, останалите българи напускат селото и се настаняват в България, а на тяхно място идват няколко десетки гръцки колонисти от Мала Азия.[5] По официални данни от Търлис в България се изселват 780 души.[23] Според преброяването от 1928 година Търлис е местно-смесено бежанско село със 154 бежански семейства с 544 души.[24]

Населението отглежда тютюн, жито и други земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство.[23]

Прекръстени с официален указ местности в община Търлис на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кикла[25] Κίκλα Анонимон ᾿Ανώνυμον[26] местност Ю от Търлис[25]
Чадърлика[25] Τσανταρλίκια Каламиес Καλαμιές[26] местност ЮЗ от Търлис[25]
Правец[27] Πραβέτσι Плати Πλατύ[26] хълм с пряк път за Долно Броди Ю от Търлис[27][28]
Боаз тепе[25] Μπογὰζ Λόφος Стенома Στένωμα[26] хълм СИ от Търлис, северно над пролома на Търлиската река[25]
Валцока Βαλτσόκα Евфорон Εὔφορον[26] връх (880 m) СИ от Търлис[25]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1360[23] 1191[23] 682[23] 973[23] 696[23] 840[23] 522[23] 448[23] 582[23] 416 461 255

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Търлис
Дине Дробенов
Иван Владиков
Теодосий Скопски
  • Ангел Брашнаров, български революционер, деец на ВМРО[29]
  • Богдан Кузмов (? – 1912), български революционер, деец на ВМОРО, загинал през Балканската война[30]
  • Георги Попхаритонов, български опълченец[31]
  • Димитър (Димо) Алакушев, учител в търлиското килийно училище през 60-те години на XIX век[32]
  • Димитър Стоилов, учител в Търлис около 1861 година, превежда изборно евангелие на народен български език, но го написва с гръцки букви[33]
  • Дине Дробенов (? – 1910), български революционер, неврокопски войвода на ВМОРО
  • Стоян Тодоров Келпеков (1878 – ?), български революционер, неврокопски войвода на ВМРО[34]
  • Иван Вандов, български свещеник,[35] назначен в началото на 1915 година като енорийски свещеник в „Св. св. Кирил и Методий“ в Неврокоп[36]
  • Иван Илиев Владиков (1851 – 1923), български опълченец на Шипка, IV опълченска дружина,[37] четник на Филип Тотю[38]
  • Иван Гологанов (1839 – 1895), български фолклорист
  • Иван Симеонов (Балабанов) (около 1785 – 1860), български просветен деец и книжовник
  • Лазар Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[39]
  • Илия Георгиев (1818 – 1893), български просветен деец
  • архимандрит Исая Серски (около 1800 – 1880), български духовник и просветен деец
  • Костадин Алакушев (1875 – 1912), български революционер
  • Костадин Герчев (1839 – 1922), български опълченец, революционер
  • Никола Гологанов (около 1850 – 1913), български просветен деец и духовник
  • Николай Мучуров, български просветен деец и духовник
  • Пандо Младенов (? – 1920), български революционер
  • Пандо Младенов (1924 – 2020), българо-канадски общественик
  • Стефан Георгиев, български просветен и църковен деец
  • Стоян Малев, български свещеник,[35] назначен в началото на 1915 година за енорийски свещеник в „Свети Архангел Михаил“ Неврокоп[36]
  • Теодосий Гологанов (1800 – 1888), български възрожденски общественик и духовник
  • Теодосий Скопски (1846 – 1926), български духовник, ранен македонист
  • Тодор Страхинов (1841 – 1914), български революционер и просветен деец
Македоно-одрински опълченци от Търлис
  • Георги Арнаудов (1883 – след 1943), деец на ВМОРО и опълченец, четата на Георги Занков[40]
  • Димитър Ангелов, 32 (33)-годишен, надничар, I клас, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[41]
  • Иван Ангелов, 33-годишен, дюлгерин, неграмотен, 3 рота на Кюстендилска дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина[42]
  • Илия Ангелов, 38-годишен, четата на Георги Занков, 2 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[42]
  • Лазар Костадинов Шуманов, 4 рота на 6 охридска дружина.[43] Загинал на фронта през Първата световна война[44]
  • Никола Ангелов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина[45]
Свързани с Търлис

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Входна табела на Търлис
    Входна табела на Търлис
  • Паметник на убитите в Гражданската война от „българите от ЕАМ“
    Паметник на убитите в Гражданската война от „българите от ЕАМ“
  • Църквата „Свети Николай“
    Църквата „Свети Николай“
  • Стари къщи в Търлис
    Стари къщи в Търлис
  • Панорама на селото с църквата
    Панорама на селото с църквата

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 195. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 209.
  5. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 16.
  6. ↑ Живојиновић, Драгић (2011). Простагма краља Душана кефалији Рајку. – Стари српски архив, књ. 10, 35, https://www.academia.edu/2486677/Prostagma_kralja_Du%C5%A1ana_kefaliji_Rajku_Prostagma_du_roi_Stefan_Du%C5%A1an_adress%C3%A9_au_k%C3%A9phale_Rajko_ 
  7. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989
  8. ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
  9. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 123.
  10. ↑ Милетичъ, Л. Два български рѫкописа съ гръцко писмо : 1. Недѣлни поучения от XVIII вѣкъ. 2. Търлиско евангелие от 1861 год. // Български старини VI. София, Издава Българската академия на науките, Държавна печатница, 1920. с. 71.
  11. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  12. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
  13. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 236 – 237. (на руски)
  14. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 8.
  15. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  16. ↑ Милетичъ, Л. Два български рѫкописа съ гръцко писмо : 1. Недѣлни поучения от XVIII вѣкъ. 2. Търлиско евангелие от 1861 год. // Български старини VI. София, Издава Българската академия на науките, Държавна печатница, 1920. с. 72.
  17. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  19. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  20. ↑ Цочо В. Билярски. Македонски Мартиролог. София, 2005, стр. 143.
  21. ↑ Костадин Тодоров Хаджиянакиев. Гръцкото злодеяние в с. Търлис, Драмско през 1924 г.
  22. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  23. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 196. (на македонска литературна норма)
  24. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  25. ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  26. ↑ а б в г д Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  27. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 177.
  28. ↑ Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  29. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 941.
  30. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 11
  31. ↑ Рашайков, Търпо. Брацигово. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 73.
  32. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 30.
  33. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 620.
  34. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 183,186.
  35. ↑ а б Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 93.
  36. ↑ а б Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 94.
  37. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  38. ↑ Паметна плоча на Иван Владиков, архив на оригинала от 9 декември 2012, https://web.archive.org/web/20121209105936/http://varnaculture.bg/pametnici_bg_2.php?page=news_show&newsID=505&nsID=15, посетен на 7 май 2012 
  39. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  42. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 808.
  44. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 342, л. 41
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Търлис&oldid=12233083“.