Управление на паметта – Уикипедия
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Операционна система |
Функции и компоненти |
Управлението на паметта при операционните системи (ОС) е тяхна основна функция, тъй като оперативната памет е оскъден и скъп ресурс. Прилагат се различни схеми за управление, които зависят както от процесорната архитектура, така и от мултипрограмния (многозадачния) режим.[1]
Видове схеми
[редактиране | редактиране на кода]Разпределение на паметта | Предимства | Недостатъци |
---|---|---|
единично непрекъснато | проста и евтина реализация | липсва мултипрограмен режим; неефективно използване или недостиг на паметта; работа само в реалната памет |
с фиксиран брой дялове | мултипрограмен режим; по-ефективно използване на паметта | фрагментация на паметта |
с променлив брой дялове | решава проблема с фрагментацията; работа в мултипрограмен режим | „сложно“ адресиране – сегмент, страница; работа само в реалната памет |
сегментно-странично | решава проблема с фрагментацията; работа в мултипрограмен режим | – |
странично | решава почти напълно проблема с фрагментацията | работа само в реалната памет |
превключване (swaping) | общият размер на адресните пространства на изпълняващите се програми може да надхвърли размера на реалната памет | „тежка“ схема, много големи единици са обект на зареждане в паметта |
виртуална памет | – | - |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Системен софтуер – основни характеристики, класификация // Архивиран от оригинала на 2016-02-04. Посетен на 19 август 2015.