Урбан V – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Урбан V
римски папа
Понтификат
Начало	28 септември 1362 г.
Край	19 декември 1370 г.
Предшественик	Инокентий VI
Наследник	Григорий XI
Лична информация
Рождено име	Гийом Гримоар
Роден	1310 г. Гризак, Лангедок, Франция
Починал	19 декември 1370 г. (60 г.) Авиньон, Франция
Герб
Урбан V в Общомедия

Папа Урбан V (на латински: Urbanus.PP.V) (1310-19 декември 1370) е римски папа от 28 септември 1362 г. до смъртта си.

Урбан V е роден със светското име Гийом Гримоар (на френски: Guillaume Grimoard) около 1310 в град Гризак, Лангедок. Постъпва в ордена на Бенедиктинците и става доктор по канонично право, като преподава в Монпелие и в Авиньон. По-късно заема длъжността абат на Сен Виктор в Марсилия. След като се завръща от едно свое пътуване до Неапол, където е бил изпратен като папски легат, на 28 септември 1362 г. в Авиньон Гийом е избран за римски папа под името Урбан V и така наследява починалия папа Инокентий VI (1352 – 1362).

Папа Урбан V става известен със строгата си дисциплина и с осъдителното си отношение към великолепието и разкоша на кардиналите. Той въвежда важни реформи в съдебната администрация и щедро покровителства образованието: основава Унгарския университет, запазва университета по музика в Тулуза, възстановява медицинското училище в Монпелие, открива няколко колежа; подпомага над 1000 студенти от всички класи, като им осигурява храна, квартири, книги и най-добрите преподаватели, а грижите му за тяхното обучение не престват дори и по време на войната.

По време на понтификата на Урбан V папството прави последни опити да организира кръстоносен поход за освобождаването на светите земи от мюсюлманите, като през 1365 г. кръстоносците на Петър I Кипърски за кратко освобождават Александрия. Освен това Урбан V изпраща множество пратеничества до Босна, Литва, България и Китай.

Най-отличителната страна на управлението на папа Урбан V са усилията му за връщането на папското седалище в Италия и за налагането на папската власт над непокорните италиански светски владетели. През 1363 г. Урбан V отлъчва от църквата Бернабо Висконти – последният от най-могъщите водачи на Гибелинизма в Северна Италия, който окупира Болоня и смело отблъсква войските на Гил де Алборноз, папския викарий на Италия. Урбан V призовава за кръстоносен поход из Италия, който да се бори срещу Висконти и поддръжниците му като врагове на Църквата. На следващата година обаче папата преценява, че му е необходим мир: с посредничеството на императора на Свещената римска империя Карл IV Урбан V вдига анатемата върху Висконти и след значителен откуп си възвръща Болоня. По заповед на папата около Рим са посадени обширни лозя.

Поради продължаващите неприятности в Италия и поради молбите на хора като Петрарка и Света Бригита, Урбан V се отправя към Рим, където пристига на 16 октомври 1367 г. Въпреки че Папата е посрещнат с изключителна радост от духовенството и гражданите на града и му е оказана честта да бъде придружен от императора в Св. Петър, скоро става ясно, че връщането на папското седалище в Рим не засилва папската власт. В Рим Урбан V дава временно убежище на кипърския крал, на кралица Жана I Неаполитанска, посреща византийския император Йоан V Палеолог, коронова Елизабета Померанска, четвърта съпруга на Карл IV за император на Свещената Римска империя.

Неспособен да устои на натиска на френските кардинали, притиснат от бунта на няколко града в папската област, на 3 септември 1370 Урбан V напуска Италия с кораб от Корнето и се отправя отново към Авиньон, където пристига на 24 септември. Няколко дни по-късно папата се разболява и умира на 19 декември 1370 г. След смъртта на папа Урбан V папският престол е зает от папа Григорий XI (1370 – 1378).

Новият папа, по молба на датския крал Валдемар I, обещава, че ще канонизира папа Урбан V за светец не по-късно от 1375 г., но това така и не се случва поради безредието, обхванало Папството по това време. Култът към папа Урбан V е утвърден едва през 1870 г. от папа Пий IX (1846 – 1878)

Тази статия за папа все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Нормативен контрол BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC Open Library PLWABN ICCU IdRef ULAN VIAF

п б р Папи на Римокатолическата църква 1 век Петър Лин Анаклет I Климент I 2 век Еварист Александър I Сикст I Телесфор Хигин Пий I Аникет Сотер Елевтерий Виктор I 3 век Зефирин Каликст I Урбан I Понтиан Антер Фабиан Корнелий Луций I Стефан I Сикст II Дионисий Феликс I Евтихий Кай 4 век Марцелин Марцел I Евсевий Милтиад Силвестър I Марк Юлий I Либерий Дамас I Сириций 5 век Анастасий I Инокентий I Зосим Бонифаций I Целестин I Сикст III Лъв I Иларий Симплиций Феликс III Геласий I Анастасий II 6 век Симах Хормисд Йоан I Феликс IV Бонифаций II Йоан II Агапет I Силверий Вигилий Пелагий I Йоан III Бенедикт I Пелагий II 7 век Григорий I Сабиниан Бонифаций III Бонифаций IV Адеодат I Бонифаций V Хонорий I Северин Йоан IV Теодор I Мартин I Евгений I Виталиан Адеодат II Доний Агатон Лъв II Бенедикт II Йоан V Конон Сергий I 8 век Йоан VI Йоан VII Сисиний Константин Григорий II Григорий III Захарий Стефан II Стефан III Павел I Стефан IV Адриан I 9 век Лъв III Стефан V Пасхалий I Евгений II Валентин Григорий IV Сергий II Лъв IV Бенедикт III Николай I Адриан II Йоан VIII Марин I Адриан III Стефан VI Формоза Бонифаций VI Стефан VII Роман Теодор II Йоан IX 10 век Бенедикт IV Лъв V Сергий III Анастасий III Ландон Йоан X Лъв VI Стефан VIII Йоан XI Лъв VII Стефан IX Марин II Агапет II Йоан XII Бенедикт V Лъв VIII Йоан XIII Бенедикт VI Бенедикт VII Йоан XIV Йоан XV Григорий V 11 век Силвестър II Йоан XVII Йоан XVIII Сергий IV Бенедикт VIII Йоан XIX Бенедикт IX Силвестър III Бенедикт IX Григорий VI Климент II Бенедикт IX Дамас II Лъв IX Виктор II Стефан X Николай II Александър II Григорий VII Виктор III Урбан II 12 век Паскалий II Геласий II Каликст II Хонорий II Инокентий II Целестин II Луций II Евгений III Анастасий IV Адриан IV Александър III Луций III Урбан III Григорий VIII Климент III Целестин III 13 век Инокентий III Хонорий III Григорий IX Целестин IV Инокентий IV Александър IV Урбан IV Климент IV Григорий X Инокентий V Адриан V Йоан XXI Николай III Мартин IV Хонорий IV Николай IV Целестин V 14 век Бонифаций VIII Бенедикт XI Климент V Йоан XXII Бенедикт XII Климент VI Инокентий VI Урбан V Григорий XI Урбан VI 15 век Бонифаций IX Инокентий VII Григорий XII Мартин V Евгений IV Николай V Каликст III Пий II Павел II Сикст IV Инокентий VIII 16 век Александър VI Пий III Юлий II Лъв X Адриан VI Климент VII Павел III Юлий III Марцел II Павел IV Пий IV Пий V Григорий XIII Сикст V Урбан VII Григорий XIV Инокентий IX 17 век Климент VIII Лъв XI Павел V Григорий XV Урбан VIII Инокентий X Александър VII Климент IX Климент X Инокентий XI Александър VIII Инокентий XII 18 век Климент XI Инокентий XIII Бенедикт XIII Климент XII Бенедикт XIV Климент XIII Климент XIV Пий VI 19 век Пий VII Лъв XII Пий VIII Григорий XVI Пий IX Лъв XIII 20 век Пий X Бенедикт XV Пий XI Пий XII Йоан XXIII Павел VI Йоан Павел I Йоан Павел II 21 век Бенедикт XVI Франциск Списъкът е съставен по векове, според началната дата на папския понтификат (вж.: Графичен списък, Канонизирани папи)