Ухта – Уикипедия

Ухта Ухта
— град —
Ухта 63.566667, 53.7 Ухта
Страна	Русия
Федерален субект	Коми
Район	Ухта
Площ	13 200 km²
Надм. височина	100 m
Население	97 087 души (2018)
Кмет	Григорий Коненков
Основаване	1929
Град от	1943
Пощенски код	169300
Телефонен код	+7 8216
МПС код	11, 111
Часова зона	UTC+4:00
Официален сайт	www.ухта.рф
Ухта в Общомедия

Ухта (на руски: Ухта; на коми: Уква) е град в Русия, разположен в градски окръг Ухта, автономна република Коми. Населението на града към 1 януари 2018 е 97 087 души.^[1]

Основан е през 1929 г. като село Чибю. През 1939 г. е преименуван на Ухта, а през 1943 получава статут на град.

Икономиката на града разчита основно на добива на нефт и природен газ. Местните хора са откривали тези ресурси в района още през 17 век. Това е първото нефтодобивно селище в Русия. В близост до Ухта и съседното селище Сосногорск са разположени множество нефтопреработвателни и газопреработвателни предприятия на Лукойл и Газпром.

Нефтените залежи покрай река Ухта са известни още от 17 век. През 1868 г. индустриалецът М. К. Сидоров започва сондирането на нефт в района. Това е един от първите разработени нефтени залежи в Русия.

През 1929 г. в района на Ухта е предприета голяма експедиция. От Архангелск експедицията стига по море до устието на река Печора, а след това използва речни плавателни съдове до Шчеляюр и Ижма, откъде експедицията продължава нагоре по течението на реките Ижма и Ухта. На 21 август 1929 г. при устието на река Чибю пристига експедиция от 125 души – затворници, изгнаници, цивилни служители и охрана. С това започва строителството на ново селище, което получава названието Чибю (от 1939 г. – Ухта).

На брега по време на пристигането на експедицията има само две стари сгради. Въвежда се 12-часов работен ден, седем дни в седмицата, и се започва изчистване на гората за място за сгради, както и се прокарва телефонна линия до Уст Ухта.

През октомври и декември 1929 г. пристигат още 2 групи затворници и към началото на 1930 г. в селището вече живеят 200 души, подчинени на лагерна структура на власт. През пролетта на 1930 г. е построена сонда, която през есента дава първия промишлен поток от девонски нефт. Скоро след това започва строителството на автомобилен път, свързващ Ухта с Уст Вим с дължина 260 километра, а след това и железопътната линия Котлас – Воркута, преминаваща и през Ухта.

На 6 юни 1931 г. е създаден Ухтпечлаг – лагер към ГУЛАГ. През 1932 г. е построена малка електроцентрала, която да осигурява осветление на селището. По това време е открито първото училище и е създаден совхоз в близост до устието на река Чибю. Организирана е театрална група от затворници. Прокарана е канализация, радиовръзка, построени са стадион, хотел, парк с летен театър.

На 26 октомври 1938 г. Чибю получава статут на селище от градски тип, а лагерните власти отстъпват ръководството му на гражданската администрация. През 1939 г. селището е преименувано на Ухта и започва да се разглежда предложението столицата на Автономна съветска социалистическа република Коми да се премести от Сиктивкар в Ухта. Немското нахлуване в СССР, обаче, осуетява този план.

През 1943 г. Ухта получава статут на град. След края на войната с бързи темпове се развива нефтено-газовата добивна и преработвателна промишленост и, както и строителната промишленост. За доставянето на нефт и природен газ са построени тръбопроводи. В днешно време Ухта има сравнително развит промишлен потенциал и развита производствена инфраструктура.

Климатът в Ухта е субполярен. Средната годишна температура е -0,5 °C, средната влажност на въздуха е 76%, а средното количество годишни валежи е около 531 mm.^[6]

Климатични данни за Ухта
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	1,7	3,0	13,0	23,8	30,6	33,5	34,0	32,5	27,2	20,0	9,6	3,6	34,0
Средни максимални температури (°C)	−13,1	−10,9	−2,4	4,6	12,1	18,9	22,1	17,3	10,7	2,9	−6,2	−10,6	3,8
Средни температури (°C)	−16,5	−14,7	−6,8	−0,5	6,3	13,3	16,5	12,4	6,9	0,4	−8,9	−13,8	−0,5
Средни минимални температури (°C)	−20	−18,1	−10,9	−5	1,6	8,2	11,6	8,4	4,0	−1,8	−11,6	−17,2	−4,2
Абсолютни минимални температури (°C)	−46	−43,9	−36,1	−28,4	−16,9	−4	0,7	−3,9	−8	−25	−37,8	−49	−49
Средни месечни валежи (mm)	31	24	26	27	42	65	68	68	52	52	37	37	531
Източник: Погода и Климат[6]

п б р Административно деление на Република Коми Административен център: Сиктивкар Градове Воркута Вуктил Емва Инта Микун Печора Сиктивкар Сосногорск Усинск Ухта Райони Ижемски Княжпогостски Койгородски Корткероски Прилузски Сиктивдински Сисолски Троицко-Печорски Удорски Уст Куломски Уст Цилемски Уст Вимски