Франко Барези – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 2022-09-09.

Франко Барези
Лична информация
Роден	8 май 1960 г. (64 г.) Травалято, Италия
Ръст	176 см
Пост	централен защитник
Юношески отбори
1972–1977 Милан
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1977–1997 Милан 531 (16)
Национален отбор
1979–1982 1982–1994 Италия до 21 г. Италия 10 81 (1) (1)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Франко Барези в Общомедия

Франко Барези (на италиански: Franco Baresi) е италиански футболист, централен защитник, и треньор. Роден е на 8 май 1960 г. в град Травалято. Смятан е за един от най-добрите централни защитници в историята на футбола. Барези е световен шампион с Италия, избран е за футболист на Милан за ХХ век през 1999 г. и за най-добър италиански футболист за ХХ век през 2004 г. Играе в „Милан“ от 1977 до 1997 г. Става шампион на Италия през 1979, 1988, 1992, 1993, 1994 и 1996 г. Носител на КЕШ през 1989, 1990 и 1994 г., Междуконтиненталната купа през 1989 и 1990 г. и Суперкупата на Европа през 1989, 1990 и 1994 г. Има 470 мача и 12 гола в Серия А, където дебютира на 23 април 1978 г. в мача Верона – Милан 1:2.

Барези има 81 мача (31 като капитан) и 1 гол за „Скуадра адзура“, където дебютира на 4 декември 1980 г. в мача Италия – Румъния 0:0 във Флоренция, последният му мач е на 7 септември 1994 г., Словения – Италия 1:1 в Марибор. Печели Световното първенство през 1982 г., участва на Световното първенство през 1986 г., печели бронзов медал на Световното първенство през 1990 г. в Италия и сребърен медал на Световното първенство в САЩ през 1994 г. На финала през 1994 г. срещу Бразилия пропуска една от дузпите след редовното време.

Определян е като най-добрия либеро в света в края на 80-те и началото на 90-те години. Любимец е на запалянковците в цял свят, скромен и всеотдаен, с безупречна игра в защита. През 1996 г. „Франс футбол“ му връчва "Златната топка" за заслуги. Избран за „Футболист номер едно“ на Италия за ХХ век. Вицепрезидент на Милан от 1997 до 2002 г. През есента на 2002 г. за три месеца е мениджър във Фулъм. От януари 2003 г. е треньор на младежкия отбор на Милан. Номерът, с който е играл в Милан – 6, е изваден завинаги от употреба в клуба.

¹Европейските турнири включват Шампионска лига и Купа на УЕФА
²Други турнири включват Суперкупа на Италия, Суперкупа на Европа, Междуконтинентална купа и Световно клубно първенство

• Шампионска лига – 3 (1989, 1990, 1994)

• Суперкупа на Европа – 3 (1989, 1990, 1994)

• Интерконтинентална купа – 2 (1989, 1990)

• Серия А – 6 (1979, 1988, 1992, 1993, 1994, 1996)

• Купа на Италия – 1 (2003)

• Суперкупа на Италия – 4 (1988, 1992, 1993, 1994)

• Серия Б – 2 (1981, 1983)

• Световно първенство – 1 (1982)

• Световно първенство – бронз (1990)

• Световно първенство – сребро (1994)

• Златната топка – второ място (1989)
• Най-добър футболист в Серия А – 1 (1990)
• Най-добър футболист на Милан за ХХ век – 1999
• Най-добър италиански футболист за ХХ век – 2004
• Голмайстор на турнира за Kупата на Италия – 1 (1990)
• ФИФА 100

• Носител на Орден за заслуги към Италианската Република пета степен (рицар): 1991

п б р Италия – световен шампион 1982 (3-та титла)   · 1 Дзоф  · 2 Барези · 3 Бергоми · 4 Кабрини · 5 Коловати · 6 Джентиле · 7 Ширеа · 8 Виерховод · 9 Антоньони · 10 Досена · 11 Марини · 12 Бордон · 13 Ориали · 14 Тардели · 15 Каузио · 16 Конти · 17 Масаро · 18 Алтобели · 19 Грациани · 20 Роси · 21 Селваджи · 22 Гали ·  Треньор: Енцо Беарцот