Фридрих I Барбароса – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Барбароса.
Фридрих I Барбароса Friedrich I Rotbart | |
император на Свещената Римска империя | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Турция |
Религия | католицизъм |
Управление | |
Период | 1155 – 1190 |
Други титли | херцог на Швабия римски крал |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хоенщауфен |
Баща | Фридрих II |
Майка | Юдит Баварска |
Братя/сестри | Юта Клариция от Тюрингия Конрад Хоенщауфен |
Съпруга | Адела фон Фобург (1147 – март 1153) Беатрис Бургундска (17 юни 1156 – 15 ноември 1184) |
Деца | Филип Швабски Хайнрих VI Фридрих V Фридрих VI (Швабия) Конрад II (Швабия) Ото I (Бургундия) |
Други роднини | Хайнрих Лъв (първи братовчед) |
Фридрих I Барбароса в Общомедия |
Фридрих I, наречен Барбароса (червената брада) (на немски: Friedrich I Barbarossa), е херцог на Швабия от 1147 до 1152 г. (като Фридрих III), римски крал от 1152 до 1190 г. и император на Свещената римска империя от 1155 до 1190 Г.
Произход и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Произхожда от династията Хоенщауфен. Баща му е херцог Фридрих II Швабски (1090 – 1147), майка му Юдит (1103 – 1131) e дъщеря на херцог Хайнрих IX Баварски от фамилията Велфи и Вулфхилда Саксонска, дъщеря на последния херцог на Саксония Магнус от род Билунги и на София Унгарска.
От 1147 до 1149 г. Фридрих участва в кръстоносния поход на чичо му крал Конрад III.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Римски крал
[редактиране | редактиране на кода]На 9 март 1152 г. е коронован в Аахенската катедрала за римско-германски крал от архиепископа на Кьолн Арнолд II.
Фридрих I Барбароса се опитва да укрепи кралската власт в границите на империята си, а извън Германия се стреми да завладее ломбардските градове и да им наложи данъци.
Император
[редактиране | редактиране на кода]На 18 юни 1155 г. Барбароса е коронован за император в църквата Св. Петър от папа Адриан IV.
През 1156 г. сключва договор с Хайнрих Лъв, според който Хайнрих Лъв получава феодални владения в Централна Италия, както и Херцогство Бавария, което прибавя към Херцогство Саксония. За сметка на това Маркграфство Австрия е отдадено на рода Бабенберг. Договорът е породен от стремежа на Фридрих I Барбароса към траен мир.[1]
Барбароса предприема пет военни похода срещу Италия и разорява Милано през 1162 г. Загубва обаче битката при Леняно и е принуден да признае привилегиите на Ломбардската лига.
В годините на неговото управление Свещената римска империя достига най-големия си разцвет.
Трети кръстоносен поход
[редактиране | редактиране на кода]През 1189 г. взима участие в Третия кръстоносен поход, като повежда армията си към Константинопол. По време на преминаването през византийска територия Фридрих преговаря с пратеници на братята Асен и Петър, които му предлагат армия от 40 000 българи и кумани, ако гарантира освобождението на България от Византия. Императорът не се съгласява, но последвалият конфликт между него и византийския император Исак II Ангел, има значение за объркването и отслабването на Константинопол, подпомогнало и победата на Въстанието на Асен и Петър, освободило България от Византийско владичество.
През март 1190 г. войските на Фридрих I преминават Босфора и се отправят през Киликия в Мала Азия към Светите земи. Но на 10 юни при преминаването през река Салеф в Лидия, конят на императора е отнесен от буйните води и той се удавя.
Легенди
[редактиране | редактиране на кода]Фридрих Барбароса остава да живее в паметта на германските народи, тъй като се превръща в герой на многобройни легенди и поверия, прославящи храбростта, силата и безсмъртието му.
Съгласно едната легенда, императорът не е умрял, а спи в пещера под планината, за да се върне в някой момент. Неговата дълга брада обаче продължава да расте. Според друга легенда, когато Фридрих пътува, оглавявайки войската, го нападат сарацини и го убиват. Телохранителите, за да не се разкрие този позор, разказват на всички, че Фридрих потъва при преминаване през реката (което звучи крайно неубедително, защото той прекрасно може да плува и е със свитата си).
По-нови споменавания
[редактиране | редактиране на кода]На нападението срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. е дадено кодово название Операция Барбароса от Адолф Хитлер в памет на Фридрих I Барбароса.
Фридрих Барбароса е един от основните герои в романа Баудолино на Умберто Еко.
Бракове и деца
[редактиране | редактиране на кода]Първи брак: през 1147 година с Аделхайд фон Фобург (1128—след 1187), дъщеря на маркграф Диполд III фон Фобург († 1146); бракът е анулиран през март 1153 г.
Втори брак: на 17 юни 1156 г. във Вюрцбург с Беатрис Бургундска (1140 – 1184), единствената дъщеря на граф Райналд III от Бургундия († 1148) (от Иврейска династия). Те имат децата:[2]
- Беатрис (* 1160/1162, † 1174)
- Фридрих V (* 16 юли 1164, † 1168/1170), 1167 херцог на Швабия
- Хайнрих VI (* 1165, † 1197), немски крал и император, крал на Сицилия, ∞ Констанс Сицилианска (* 1154, † 1198)
- Конрад (* 1167, † 1191 при Акон), като Фридрих VI херцог на Швабия
- Гизела (* 1168, † 1184)
- Ото I (* 1170, † 1200), пфалцграф на Бургундия, ∞ Маргарета († 1230), пфалцграфиня на Бургундия, графиня на Блоа
- Конрад II (* 1172, † 1196), херцог на Швабия
- Райналд (* 1173; † като дете)
- Вилхелм (* 1176; † като дете)
- Филип Швабски (* 1177, † 1208), херцог на Швабия, немски крал, ∞ 1197 Ирина Ангелина
- Агнес (* 1178/1179, † 1184)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Данчов, Н.Г. и И.Г.Данчов. Българска енциклопедия. С., Ст. Атанасов, 1936.
- Успенский, Ф. История на кръстоносните походи. С., Мария Арабаджиева, 2005.
- Васил Нинов. Gesta Federici I. imperatoris in expeditione sacra. – Mediaevalia, 1, 2011, № 3, 137 – 158.
- Knut Görich, Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, speziell S. 256 – 262* Knut Görich, Kaiserin Beatrix. In: Frauen der Staufer (Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst 25). Karl-Heinz Rueß. Göppingen 2006, S. 43 – 58
- Joachim Ehlers: Friedrich I. In: Bernd Schneidmüller/Stefan Weinfurter (Hrsg.): Die deutschen Herrscher des Mittelalters, Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I. München 2003, ISBN 3-406-50958-4, S. 232 – 257.
- Knut Görich: Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, ISBN 978-3-406-59823-4.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 13.
- ↑ Friedrich von Staufen/Friedrich III Duke of Swabia, Friedrich I „Barbarossa“, fmg.ac
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- MSN Encarta – Frederick I (Holy Roman Empire)( Архив на оригинала от 2009-10-28 в Wayback Machine. на 31 октомври 2009)
- Famous Men of the Middle Ages – Frederick Barbarossa
- Charter given by Emperor Frederick, Lichtbildarchiv älterer Originalurkunden, Marburg University
|
|