Хадей – Уикипедия

Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
4 000    
Хадей
  4 540    

Хадей (също катархей, азой, преархай, хедий) е най-ранният геологически еон от формирането на Земята. Началото на хадея може да се счита преди 4,54 милиарда години, а краят му – преди 4 милиарда години[1] Заема интервал от около половин милиард години и предшества архая.

Релефът на Земята по това време напомня на лунна повърхност. Планетата ни е подложена на масивна метеоритна бомбардировка и интензивна вулканична дейност. Земетресенията са често явление. Формира се земната кора. Младата планета е неприветлива пустиня с черно небе и слабо светещо Слънце. Това е време, през което не е известно образуването на утаечни скали. Характеризира се с отсъствие на хидросфера и кислородна атмосфера.

Голяма роля при по-нататъшното формиране на планетата играе появата на Луната. Според хипотеза, която добре се съгласува с възрастта на Луната, спътникът на нашата планета е възникнал след тангенциален удар на Земята с масивно чуждо тяло с размерите на Марс.[2] В резултат на този грандиозен сблъсък наклонът на земната ос се променя до сегашните 23о, а скоростта на въртене се увеличава така, че денонощието трае само 6 часа. Настъпва и разтопяване на земната мантия и образуване на магмен океан с дълбочина до 700 км. С течение на времето, под влияние на приливното ускорение, Земята и Луната започват да се отдалечават и да забавят въртенето си. Към края на хадея двете тела са отдалечени вече на 150 000 км. (Днес Луната е на средно разстояние 380 000 км и продължава да се отдалечава, като спрямо Земята има синхронно въртене, т.е. винаги е обърната с едната си страна към Земята.)