Херметизъм – Уикипедия

Херметизмът е философско течение с езотеричен характер.

Основано е на текстовете в книгата „Корпус Херметикум“, като авторството на книгата е приписвано на легендарния Хермес Трисмегист, който е представян като древноегипетски мъдрец и жрец. За него се смята, че е синкретизъм на древноегипетския бог Тот и древногръцкия бог Хермес. Тези вярвания повлияват и на западноевропейските езотерични традиции.

Съгласно традициите на херметизма – това е учение за висшите природни закони, подчиняващи се на принципите на причинността и аналогията. Според херметиците, по силата на принципа на аналогията, причинните връзки могат да се допълват посредством магическо въздействие върху действителността чрез собствените желания на адепта на тайното учение.

История

Хермес Трисмегист, от D. Stolcius von Stolcenbeerg: Viridarium chymicum, 1624

За поклонници на херметизма се споменава още през 830 година, когато халиф Ал Мамун преминал през град Харан и там се срещнал с хора наречени „сабиани“. Те заявяват пред мюсюлманските власти че техен пророк е Хермес Трисмегистус и книгата, от която се ръководят, е Херметика. В западна Европа основната част на Корпус Херметикум е преведена от гръцки през 1460 година от Марсилио Фичино за библиотеката на Медичите, макар че отделни откъси са споменавани още през IV век от алхимикът Зосимус.

Философия

Херметизмът използва различни имена за върховната реалност, като Бог, Господ, Отец, Ум (Nous), Създателят, Всичко, Единият и т.н. Характерно за херметичния възглед за божествеността е, че Бог е едновременно всичко и създател на всичко. Херметиците също вярват в prisca theologia, доктрината, че съществува една единствена чиста теология (prisca theologia), че тя е дадена от Бог на човека в древността, и че стои в основата на всички религии.

В книга 9 на "Корпус Херметикум", Хермес обяснява че разумът (разумът и знанието) поражда или добро, или зло, в зависимост от това дали човек получава възприятията си от Бог или от демони. Бог ражда добро, а демоните - зло. Сред злините, породени от демоните, са: „прелюбодеяние, убийство, насилие над баща си, кощунство, безбожие, удушаване, самоубийство от скала и всякакви други демонични действия”. Това ни дава доказателство, че херметизмът включва разбиране за етика и морал. Думата "добър" обаче се използва много строго. Те се използва само за препратки към Бог. Само Бог (в смисъла на разума, а не в смисъла на Всичко) е напълно свободен от злото. Хората са възпрепятствани да бъдат добри, защото човекът, имайки тяло, е погълнат от своята физическа природа и не знае за Висшето благо.

Литература

Джордж Р. С. Мид, Трижди величайшия Хермес, София: „Военно издателство“, 2005, ISBN 954-509-308-0
Жан Дорес, Египетският херметизъм – В: История на религиите, т. 5, София: „Прозорец“, 2001, ISBN 954-733-229-5
Николай Гочев, Античният херметизъм, София: Сонм и УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, 210 с. ISBN 978-954-07-1131-7
Николай Гочев, Херметически корпус, София: издание на КМНЦ при БАН, 2018, ISBN 978-954-9787-33-7
Тримата Посветени, Кибалион, София: „Аратрон“, 2000, ISBN 954-626-147-5
Франсоаз Бонардел, Херметизмът, София: „Панорама“, 1997, ISBN 954-9655-01-6
Хермес Трисмегист, Corpus Hermeticum, т. I – III, София: „Мириам“, 2012, ISBN 978-954-7870-83-3
Хермес Трисмегист, Corpus Hermeticum. Свод на херметичните науки, София: „Евразия“, 2002, ISBN 984-4830-40-7

Външни препратки

Филм за историята на херметизма, VBox

Тази статия, свързана с религия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.