Хрян

Хрян (A. rusticana)

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Малвиди (malvids) разред: Brassicales семейство: Кръстоцветни (Brassicaceae) триб: Cardamineae род: Хрян (Armoracia)

Научно наименование

Armoracia G.Gaertn. et al., 1800

Хрян в Общомедия

[ редактиране ]

Хрянът (Armoracia rusticana) е род многогодишно растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), в което са и синапът и различните видове зеле. Растението вероятно произлиза от югоизточна Европа и западна Азия, но в наши дни се отглежда по целия свят. Достига 1,5 m на височина и се отглежда главно заради големия си бял заострен корен, въпреки че и листата могат да се ядат.

Коренът му се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности. Хрянът, понякога смесен със сметана, се сервира често с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба. Използва се и в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача. Също така много от това, което минава за уасаби, е всъщност обикновен хрян, оцветен в зелено.

Самият корен на хряна почти няма аромат. Когато се нареже или настърже обаче, ензими от разрушените клетки на растението разлагат синигрина (вид глюкозинолат) на алилизотиоцианат (горчично масло), който дразни синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и губи острите си миризма и вкус и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

Казват, че повече от една трета от производството на хрян в САЩ се отглежда в един малък район около Колинсвил, Илинойс, самонарекъл се „Хрянова столица на Света“, поради което дори се изнася в чужбина като луксозна версия на продукта в места, известни повече с яденето на корена. Най-голямото производство за вътрешни нужди в САЩ идва от О Клер, Уисконсин.

Апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, подобряващо храносмилането, антиревматично, противомикробно, диуретично. Местното дразнещо действие на хряна се свързва с гликозида синигрин, който освобождава при хидролиза алилсинапено етерично масло. Това дразнещо рецепторите действие обуславя стимулирането на храносмилането, както и антиревматичния и диуретичния ефект. Експериментално е доказано, че свежите корени на хряна понижават нивото на глюкозата в кръвта и подобряват протичането на експериментален диабет. Наличието на антибиотика арморацин придава противомикробно действие на корените.

Род Хрян

• Вид Armoracia lacustris (A. Gray) Al-Shehbaz & V.M. Bates
• Вид Armoracia rusticana G.Gaertn., B.Mey. et Scherb, 1800 – обикновен хрян
• Вид Armoracia sisymbroides (DC.), 1903

Нормативен контрол NKC CzechNDOP Dyntaxa EoL EPPO FNA FoC GBIF GRIN iNaturalist IPNI IRMNG ITIS NBN NCBI NZOR PLANTS POWO Soortenregister TelaBotanica Tropicos VASCAN Verspreidingsatlas