Хъмфри Дейви – Уикипедия

Хъмфри Дейви
Humphry Davy
английски химик

Роден
Починал
29 май 1829 г. (50 г.)
ПогребанЖенева, Швейцария

Научна дейност
ОбластХимия
Работил вБританско кралско научно дружество
Подпис
Хъмфри Дейви в Общомедия

Сър Хъмфри Дейви (на английски: Humphry Davy) е английски химик. Става известен благодарение на заниманията си с физиологичното действие на някои газове, включително райския газ.

Роден е на 17 декември 1778 г. в Пензанс, Великобритания. През 1801 г. той става професор в Кралската институция на Великобритания, както и член на Кралското общество, на което по-късно става председател.

През 1800 г., когато Алесандро Волта въвежда първата електрическа батерия, Дейви я използва, за да разложи соли по начин, днес известен като електролиза. С помощта на много последователни батерии, той успява да отдели калий и натрий от техните хидроксиди през 1807 г. и калция, стронция, бария и магнезия през 1808 г. Той също така показва, че кислородът не може да се получи от веществото, познато дотогава като оксисолна киселина, и доказва, че веществото е отделен химичен елемент, наречен от него хлор. Дейви проучва енергията, която била включена в процеса на разделяне на солите, като това днес се изучава от науката електрохимия.

През 1812 г. той е посветен в рицарство, изнася прощална лекция пред Кралската институция и се жени за заможна вдовица. След завръщането си от кратка почивка в Европа той изобретява миньорската лампа (известна още като руднична лампа), използвана и до днес в мините.

Неговият лаборант Майкъл Фарадей подобрява работите на Дейви и в крайна сметка става по-известен и влиятелен от него.

Умира на 29 май 1829 г. в Женева на 50-годишна възраст.

  • Могилевский Б. Л. Гемфри Деви. Серия „Жизнь замечательных людей“ (Выпуск 112). — Журнально-газетное объединение, Москва, 1937, 168 с.
  • Волков В. А., Вонский Е. В., Кузнецова Г. И. Выдающиеся химики мира. Москва: Высшая школа, 1991, 656 с.
  • Дэви Хэмфри, сэр, баронет // Иностранные члены Российской академии наук. XVIII—XXI в.: Геология и горные науки. Москва: Наука, 2012, с. 74-77.