Цинк (музикален инструмент) – Уикипедия

Цинк
Цинк в Общомедия

Цинк или цинка (на немски: Zink, Zinken) е старинен духов музикален инструмент от рода на корната, тромбона и тромпета.[1]

Обикновено цинкът е с дъговидна форма, чашковиден наустник, изработен от дърво и с пръстови дупки. Наустникът се прави от слонова кост или от твърдо дърво и има много тесен канал. Съществуват две групи цинк - бели и черни, като последните са обвити в кожа, имат басово звучене и са извити. От черния цинк, наустникът на който е снабден със S-образна тръба както при фагота, по-късно се развива серпентината.[1]

Цинкът се е използвал през ХVІ и ХVІІ век. Правият цинк има по-голямо приложение и се запазва в Германия до ХVІІІ век като инструмент на градските тръбачи.[1]

  1. а б в Светослав Четриков, „Музикален терминологичен речник“/изд. „Наука и изкуство“, София. 1969, стр. 384