Четирок – Уикипедия

Четирок
Μεσοποταμία
— село —
Гърция
40.5° с. ш. 21.15° и. д.
Четирок
Западна Македония
40.5° с. ш. 21.15° и. д.
Четирок
Костурско
40.5° с. ш. 21.15° и. д.
Четирок
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина653 m
Население2013 души (2021 г.)
Демонимчетирочени
Пощенски код520 50
Телефонен код24670 – 61

Чèтирок, Четирог или Чèтирник (на гръцки: Μεσοποταμία, Месопотамия, до 1926 година Τσετιράκι, Цетираки или Τσετεράκι, Цетераки[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

Селото е разположено на 10 километра западно от демовия център Костур, в Костурската котловина между Бистрица (наричана тук Белица), Рулската, Четирската и Ошенската река, поради което и носи името Четирок.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Четрекос с християнски 95 семейства[3] В края на XIX век Четирок е смесено българо-турско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Четорок (Tchétorok) живеят 1800 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Четирок (Tchétirok) е посочено като село с 280 домакинства с 520 жители българи и 180 мюсюлмани.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Четирок има 360 жители българи християни, а мюсюлманското население от 440 души е посочено като българи мохамедани, а не като турци.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Четирок е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 177 къщи.[7]

Според Тодор Симовски мюсюлманите в селото са турци, а не помаци.[2]

В началото на XX век всички християнски жители на Четирок са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 456 българи екзархисти и функционира българско училище.[8] Учителят Иван Стефанов е арестуван от турските власти на 25 април 1903 година заедно с Михаил Кимов, учител в Дреничево.[9] Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – с 850 жители гърци и 200 жители турци,[11] но други гръцки сведения потвърждават, че селото е екзархийско.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Четирок преди Балканската война има 70 български и 80 турски къщи,[13] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Четирок са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Четирокъ е обозначено като българо-турско селище.[16]

Стадионът в Четирок

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Четирок има 55 къщи славяни християни и 110 къщи турци.[17] През 20-те години мюсюлманското население на Четирок се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 545[18] или според други данни 141 семейства и 594 души.[19]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и боб, а се занимава частично и със скотовъдство.[2]

В 1926 година селото е прекръстено на Месопотамия, в превод междуречие. В 1940 годиан има 1552 души, от които 684 българоговорещи, а останалите понтийци.[2]

През Втората световна война Четирок е в италианската окупационна зона и селото е основна опорна точка на Македоно-българския комитет в Костурско. След преминаването на района под германско управление в Четирок продължава функционира ядро на българската паравоенна организация Охрана с четири чети.[20] Българските четници се сражават на няколко пъти с гръцките андартски чети и с частите на ЕЛАС.[21] На 11 януари 1944 година партизани на ЕЛАС след бой с местната милиция превземат селото, извършват насилия и опожарявания[22]

По време на Гръцката гражданска война селото дава 42 убити, а 191 се изселват в социалистическите страни.[23] Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[11] След войната много от жителите на Четирок емигрират отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

От 2011 година новата махала в местността Палиностудес се води отделно селище.

Старите църкви в Четирок са „Света Троица“ и параклисът „Свети Георги“. През XX век е построена „Св. св. Петър и Павел“.

В Четирок има понтийски културен център, който има за цел запазването на понтийската гръцка култура. Центърът провежда ежегодишна възпоменателна церемония на 19 май в близост до река Бистрица в памет на изхода на понтийските гърци от Мала Азия.

Четирок има футболен отбор, наречен „Астрапи“.

Прекръстени с официален указ местности в община Четирок на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Добролища[24] Ντρομπολίσκα Ксерохорафа Ξεροχώραφα[25] местност ЮЗ от Четирок в посока Добролища[24]
Ситка[24] Σίτκα Врахопотамос Βραχοπόταμος[25] река приток на Четирската река[24]
Гуявица[24] Γκουγιαβίτσα Декохтура Δεκοχτούρα[25] местност С от Тиквени, между селото и Бистрица[24]
Пелица Πέλιτσα Кипи Κῆποι[25]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 888[2] 1021[2] 1083[2] 1552[2] 1271[2] 1158[2] 1118[2] 1507[2] 1758[2] 1802 2099 2013
Родени в Четирок
  • Аргир Кузовски, гръцки партизанин
  • Василис Доропулос (р. 1942), гръцки и френски скулптор
  • Йоргос Аманатидис (р. 1970), гръцки футболист
  • Йото[26][27] или Мито[28] Бурмашлиев (Бурмашлията, ? - 1904), български революционер, убит през юли 1904 година в Нестрам при нападението на къщата на чорбаджията Марко Аргиров[28]
  • Коста Григоров Кръстев (1921 – ?), член на ГКП от 1943 г., включва се в партизанската бригада на Гоце в Югославия, а в 1944 година се мести в Първа македонска бригада „Народна отбрана“ в Скопие, войник на ДАГ (1947 – 1949), тежко ранен заминава на лечение в Полша, където живее от 1949 до 1954, когато се установява във Варна, България, оставя спомени[29]
  • Константин Попантонов, български общественик, деец на „Охрана
  • Коста Качаунов (? - 1944), български революционер, войвода на „Охрана
  • Костадин, български свещеник, убит при потушаването на Илинденското въстание[30]
  • Пандо Макриев (неизв. – 1944), главен ръководител на Македонобългарския комитет в Костурско през 1943 – 1944 година
  • Пандо Паскалев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[31]
  • Паскал Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[32]
  • Петър Гиров (Πέτρος Γκίρωφ), български революционер от „Охрана“[33][34]
  • Тома Марков (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, 3 рота на 11 сярска дружина[35]
  • Търпо Георгиев (1883 – 1917), български революционер, костурски войвода, македоно-одрински опълченец
  • поп Христо, български свещеник, убит с камъни по време на Илинденско-Преображенското въстание по донос на митрополит Германос Каравангелис[36]
  • Христо Шопов Четирски, деец на ВМОРО[37]
  • Шериф Яшаров (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на бронзов медал[38]
  • Красимира Колева. Един неизследван български говор от Егейска Македония (Говорът на с. Четирок, Нестрамско). // Международна конференция “25 г. ШУ „Еп. К. Преславски“. Езикознание и методика на езиковото обучение.” (Доклади). Шумен, 1998, с. 11 – 19.
  • Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия)] в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, с. 46 – 57.
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 109. (на турски)
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 107.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  9. Draganof, Victor Bérard. Macedonia and the reforms, London, 1908 // Архивиран от оригинала на 2013-12-23. Посетен на 2012-03-18.
  10. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  11. а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. Τσετιρόκι[неработеща препратка]
  13. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  14. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  16. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  17. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  18. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035412/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/070.htm, посетен на 29 юни 2007 
  19. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  20. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. Πάνος Κρίκης. ΕΙΜΑΣΤΕ ΑΜΠΟΙΡΟΙ ΕΥΘΥΝΩΝ ΓΙΑ ΤΗΝ ΟΝΟΜΑΣΙΑ[неработеща препратка]
  22. Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 130 – 131.
  23. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  24. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  25. а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  26. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 42.
  27. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 681.
  28. а б Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 11.
  29. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 236. Посетен на 2 септември 2015.
  30. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 52.
  31. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  32. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 295.
  33. Шандански, Иван. Въоръжената самозащита на българите в Егейска Македония (март – септември 1943 г.) // Известия на Държавните архиви 94. София, Държавна агенция „Архиви“, 2007. с. 73.
  34. Μπελεγάκη, Όλγα. Πτυχές της δράσης της Οχράνας στη Δυτική Μακεδονία με βάση νεότερες βουλγαρικές πηγές (1941-1943). Θεσσαλονίκη, 2010. с. 61.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 429.
  36. Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 98 - 99.
  37. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 825.