Ягелони – Уикипедия

Ягелони
Информация
Страна	Кралство Полша Велико литовско княжество Кралство Унгария Бохемско кралство
Парентална династия	Гедиминовиче
Титли	Крал на Полша Крал на Унгария Крал на Бохемия Крал на Далмация Крал на Сърбия Крал на България Крал на Славония
Основател	Владислав II Ягело
Основаване	1386 г.
Разпадане	1596 г.
Националност	поляци, унгарци, литовци, чехи, словаци, русини, власи
Ягелони в Общомедия

Ягелоните (на полски: Jagiellonowie; на литовски: Jogailaičiai) са династия полски крале (1386 – 1572) и велики литовски князе (1377 – 1572). Това е една от най-важните династии в ренесансова Европа, управляващa земи в източните части на латинския християнски свят, които днес представляват над дузина съвременни държави.^[1]

Ягелонската династия е основана от Владислав II, велик литовски княз, който през 1386 приема християнството и името Владислав, жени се за полската принцеса Ядвига и е коронован за крал на Полша с името Владислав II Ягело. Впоследствие чрез династични бракове династията управлява няколко централноевропейски страни между XIV и XVI век. Полският „Златен век“, периодът на управление на последните двама ягелонски крале Зигмунт I и Зигмунт II, или по-общо целия XVI век е най-често свързван с възхода на културата на полския ренесанс. За културното процъфтяване свидетелства просперитетът на елита в центрове като Краков и Гданск.

През 1385 е подсписана Кревската уния между кралица Ядвига и Йогалия, великия херцог на Литва, последната езическа страна в Европа. Актът на покръстването на Йогалия (след което той приема името Владислав и полската версия на литовското си име – Ягело) и сватбата на двойката бележи началото на Полско-литовската уния. Съюзът укрепва и двата народа в общата им опозиция срещу Тевтонските рицари и нарастващата заплаха на Великото московско княжество.

Целта на съюза е да създаде обща държава под управлението на Владислав II Ягело, но идеята на полската управляваща олигархия за включването на Литва в Полша се оказва нереалистична. Кралската династия обаче има стабилизиращ ефект върху политиката на Полша. Ягелонската ера често се разглежда като период на максимална политическа власт, голямо благоденствие, а в по-късната си фаза, „Златния век“ на полската култура.

Великата война от 1409 – 1411, предизвикана от Литовското въстание в Ордена, контролиран от Жемайтия, включва битката при Таненберг, където полските и литовско-русите армии напълно побеждават Тевтонските рицари. Офанзивата, която последва, губи влиянието си с неефективната обсада на Малборк. окончателна победа над Тевтонския орден е удържана през 1466 г.^[2]

По време на Хуситските войни (1420 – 1434) Ягело, Витовт и Зигмунт Корибут са замесени в политическо и военно маневриране, свързано с Чешката корона, предложено от хуситите първо на Ягело през 1420. Збигнев Олешницки става известен като главния опонент на уния с Хуситско-чешката държава.

Владислав III Ягело и трансилванския войвода Ян Хуняди повеждат полски, унгарски, чешки, влашки, български и сърбо-хърватски войски в кръстоносен поход срещу османците от октомври 1443 до януари 1444 г. В битката при Варна младият Владислав III е убит.^[3]

• The Jagiellonians: Dynasty, Memory, Identity - 5-year research project (2013-18), funded by a European Research Council Starting Grant and based at the History Faculty, University of Oxford

• Gierowski, Józef Andrzej (1986). Historia Polski 1505–1764 (History of Poland 1505–1764). Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe (Polish Scientific Publishers PWN). ISBN 83-01-03732-6.
• Wyrozumski, Jerzy (1986). Historia Polski do roku 1505 (History of Poland until 1505). Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe (Polish Scientific Publishers PWN). ISBN 83-01-03732-6.

• Ягелонски университет
• ФК Ягельоня